Новини

Новини

"Тоталитарната кухня. Кулинарна книга на социализма" - още една книга за кретенизма, по който плачат толкоз българи...

"Тоталитарната кухня. Кулинарна книга на социализма" - още една книга за кретенизма, по който плачат толкоз българи...

11.3.2006 г. 12:00:50

Книгата е на Владимир Каминер (на снимката) - руски писател, който живее в Германия и пише на немски. Той припомня за спартанските продоволствени магазини, в които зиме има само зеле, а лете - ябълки.

Разказва как накрая Хомо советикус се примирил и понякога намирал утеха в класическата си литература, където си припомнял, а по-често се чудел какъв ли е вкусът на описаните от Гогол например "гъби, пирожки, мекици, блини, питки с всякакви плънки: с лучец, с мак, с каймак или с извара".

Една от най-типичните и зловещи черти на тоталитаризма е неговото желание да се пъхне в частното битие на хората. Идеологията има някаква естествена необходимост да пусне пипалата си и в чиниите, и под юргана.

Така например италианските футуристи от миналия век, които идеологически се смятат за предтечи на фашизма, написали свой кулинарен манифест, в който повели борба с пастата. Смятали за несериозно хората на бъдещето да губят време, развивайки и навивайки дългите спагети. Но тези неща са малко по-софистицирани.

Нямането, дефицитът, липсата на качество и на какъвто и да било избор и разнообразие са основните неща, с които се свързва кулинарията на социализма. Но още по-лошото е, че т.нар. "соц" нанесе опустошителни поражения върху кулинарната култура въобще.

Той я изкорени изоснови, защото заличи смисъла й: личното удоволствие трябваше да бъде заместено от абстрактното и следователно несъществуващо удовлетворение от благото на обществото. Проповядваното господство на държавата върху личността, преведено на кулинарен език, означаваше каква да е консумация за сметка на реколта, която трябва да бие всички рекорди (богат урожай).

Ценителите на вкусното бяха вкарани в "заведенията за обществено хранене", където трябваше да се превърнат в хранещо се общество. На свой ред там то стана жертва на един от най-големите недъзи на това време - отбиването на номера.

Студената скара и топлата бира се превърнаха в емблема на социалистическия ресторант. Другата беше миризмата на "на готвено". Но нека се обърнем към кулинарните книги на епохата - те са истински исторически документи.

"Книга о вкусной и здоровой пище", издадена от "Партиздат" през 1952-ра, е практически единствената кулинарна книга в съветските години на СССР. Била много рядка и съседките си завиждали една друга и преписвали рецептите.

В нея е втъкана идеологията за плодородието на страната, а кухнята от частно и изключително домашно пространство се превръща във функция на правителството и на държавата-хранителка.

С уточнения като "овесени ядки, произведени от носителя на орден "Ленин" московски хранителен комбинат "Микоян" авторите декларират, че всяко ястие принадлежи в някаква степен на държавата.

Ето и българската "Книга за домакинята", дебела над 600 страници, издателство на НС на ОФ, София, 1956 г. Култово издание във всякакъв смисъл, направено по тертипа на руската. Уводът е посветен на "Семейството в социалистическото общество", а главата за храненето започва с постулати от Пaвловското учение, от което най-широка известност е добил експериментът с кучето и лампата.

"Апетитът е най-важният дразнител на храносмилателните жлези", гласи първото изречение, което утрепва всякакво зараждане на апетит. Оттук нататък следват подробни обяснения с власинки, ферменти, черва и лимфи, които ще ви спестя.

Разделът с рецептите започва със забележителното предложение сандвичи с масло: Две еднакви филийки се намазват с масло, слагат се една върху друга и се притискат, за да се залепят.

Книгата съдържа съвети и правила, от които, дори прочетени напосоки, спокойно може да се реконструира кулинарното битие на тружениците от 50-те.

Някои от тях са доста съмнителни: "Месо, натрито с лимон и оставено на открито на хладно и проветриво място, се запазва за няколко дни и в най-големите горещини. Лимоненият сок пропъжда мухите и те не кацат върху месото." Вездесъщите за времето правила за икономия, която е майка знаете на какво, предлагат най-различни хватки. Например: "Изостанало от предния ден ястие добива вид на съвършено прясно, като се сложи да възври с малко вода и доматена салца. Ако е необходимо, прибавя се и мазнина."...

От "НетИнфо Бг"

...Тъжно е, че има много хора, които даже не се опитват да разберат смисъла на думите на Дон Кихот: "Свободата, Санчо..."
Може би все пак има нужда от санчовци... Или е въпрос на интелигентност?

Легенда за великденския заек
Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден
СТРАСТНА СЕДМИЦА (СТРАСТНА НЕДЕЛЯ)
Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди ВЕЛИКДЕН, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник.
ЦВЕТНИЦА / ВРЪБНИЦА
Именници: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Росица (Минчева), Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор
Днес е Лазаровден
Днес е Лазаровден
27.4.2024 г. 8:00:00
Именници: Лазар, Лазарина.Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ, денят преди Цветница/Връбница.
Днес е Световният ден на книгата и авторското право
Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г.
22 април - Международен ден на Земята
На 22 април се отбелязва Международният ден на Земята.
143 години от Априлското въстание
Отбелязваме 143 години от Априлското въстание. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Авиомузеят в Крумово отваря врати за празника на авиацията и космонавтиката
Днес честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката.
Международен ден на ромите
Днешният ден е празник за ромската общност по цял свят.
Ден на лъжата или Ден на хумора? За деня на хумора и шегата почти сериозно
На първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината. (Марк Твен)