Книгата е на Владимир Каминер (на снимката) - руски писател, който живее в Германия и пише на немски. Той припомня за спартанските продоволствени магазини, в които зиме има само зеле, а лете - ябълки.
Разказва как накрая Хомо советикус се примирил и понякога намирал утеха в класическата си литература, където си припомнял, а по-често се чудел какъв ли е вкусът на описаните от Гогол например "гъби, пирожки, мекици, блини, питки с всякакви плънки: с лучец, с мак, с каймак или с извара".
Една от най-типичните и зловещи черти на тоталитаризма е неговото желание да се пъхне в частното битие на хората. Идеологията има някаква естествена необходимост да пусне пипалата си и в чиниите, и под юргана.
Така например италианските футуристи от миналия век, които идеологически се смятат за предтечи на фашизма, написали свой кулинарен манифест, в който повели борба с пастата. Смятали за несериозно хората на бъдещето да губят време, развивайки и навивайки дългите спагети. Но тези неща са малко по-софистицирани.
Нямането, дефицитът, липсата на качество и на какъвто и да било избор и разнообразие са основните неща, с които се свързва кулинарията на социализма. Но още по-лошото е, че т.нар. "соц" нанесе опустошителни поражения върху кулинарната култура въобще.
Той я изкорени изоснови, защото заличи смисъла й: личното удоволствие трябваше да бъде заместено от абстрактното и следователно несъществуващо удовлетворение от благото на обществото. Проповядваното господство на държавата върху личността, преведено на кулинарен език, означаваше каква да е консумация за сметка на реколта, която трябва да бие всички рекорди (богат урожай).
Ценителите на вкусното бяха вкарани в "заведенията за обществено хранене", където трябваше да се превърнат в хранещо се общество. На свой ред там то стана жертва на един от най-големите недъзи на това време - отбиването на номера.
Студената скара и топлата бира се превърнаха в емблема на социалистическия ресторант. Другата беше миризмата на "на готвено". Но нека се обърнем към кулинарните книги на епохата - те са истински исторически документи.
"Книга о вкусной и здоровой пище", издадена от "Партиздат" през 1952-ра, е практически единствената кулинарна книга в съветските години на СССР. Била много рядка и съседките си завиждали една друга и преписвали рецептите.
В нея е втъкана идеологията за плодородието на страната, а кухнята от частно и изключително домашно пространство се превръща във функция на правителството и на държавата-хранителка.
С уточнения като "овесени ядки, произведени от носителя на орден "Ленин" московски хранителен комбинат "Микоян" авторите декларират, че всяко ястие принадлежи в някаква степен на държавата.
Ето и българската "Книга за домакинята", дебела над 600 страници, издателство на НС на ОФ, София, 1956 г. Култово издание във всякакъв смисъл, направено по тертипа на руската. Уводът е посветен на "Семейството в социалистическото общество", а главата за храненето започва с постулати от Пaвловското учение, от което най-широка известност е добил експериментът с кучето и лампата.
"Апетитът е най-важният дразнител на храносмилателните жлези", гласи първото изречение, което утрепва всякакво зараждане на апетит. Оттук нататък следват подробни обяснения с власинки, ферменти, черва и лимфи, които ще ви спестя.
Разделът с рецептите започва със забележителното предложение сандвичи с масло: Две еднакви филийки се намазват с масло, слагат се една върху друга и се притискат, за да се залепят.
Книгата съдържа съвети и правила, от които, дори прочетени напосоки, спокойно може да се реконструира кулинарното битие на тружениците от 50-те.
Някои от тях са доста съмнителни: "Месо, натрито с лимон и оставено на открито на хладно и проветриво място, се запазва за няколко дни и в най-големите горещини. Лимоненият сок пропъжда мухите и те не кацат върху месото." Вездесъщите за времето правила за икономия, която е майка знаете на какво, предлагат най-различни хватки. Например: "Изостанало от предния ден ястие добива вид на съвършено прясно, като се сложи да възври с малко вода и доматена салца. Ако е необходимо, прибавя се и мазнина."...
От "НетИнфо Бг"
...Тъжно е, че има много хора, които даже не се опитват да разберат смисъла на думите на Дон Кихот: "Свободата, Санчо..." Може би все пак има нужда от санчовци... Или е въпрос на интелигентност?