ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Швейцария /1910-12/. Завършва история и фр. филология в Соф. ун-т /1915/.
Участвува във войните /1912-18/. Банков чиновник във Варна /1918-19/. Преподавател по история в ММУ във Варна /1920-25/ и по фр. език във Военното у-ще в София /1925-49/. Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл". „Българска мисъл", „Хипе-рион", „Съдба", „Изкуство и критика", „Изкуство". „Балкански преглед" и лр.
Творчеството му е етапно в развитието на бълг. истор. проза с худ. и теоретичното концептиране на жанра истор. ро-ман. 3. изследва Бълг. средновековие в неговите социално-полит., религиозно-идеологически и нравсгвсио-естетически параметри, като съчетава синтетичния подход на учения реставратор и на художника откривател.
Първата му истор. повест разкрива оригинално истор. мислене и белетристичен талант - автентично реконструиране на епо-хата в нейните религиозни и социални форми, нравствено-психол. анализ на основната средновековна опозиция: телесно - духовно, езичество -християнство, намерила израз в черно-бялата гра-фична техника на образите, в сетивно-пластичного, пантсистичното свеговъзприятие, освободено от догмите на религията и морала.
Романът „Ден последен - ден господен" е програмен за разви-тието на сопиално-епичния роман в бълг. литература - с постигнатата синтетична формула па ис-торията, в която пулсира динамиката на един нар. Ренесапс, с историко-филос. самосъзнание и со-циални търсения. Като традиция и като худ. структура творбата е свързана с фолклора и най. по-вествователни традиции, с образни на среднове-ковното изкуство. Отличава се с оригинална поетика - двуизмерностга и декоративната стилизация на старото виз, изкуство са снети в повество-вателната архитектоника: средновековният етикет характеризира дългите диалози, в които се смесват нар.-разговорната със стиловата традиция на старата бълг. литература; поетиката на юнашкия епос моделира епичната поетизация на героите.
В „Ивайло" 3. продължава темата за етиката на властта, за морала на историята, за сложните пъ-тища на истор. прогрес, като пресъздава образа на известния селски вожд. психологията и истор. динамика на нар. движения. Романът „Празник в Бояна" е посветен на безименния творец НЯ ската стенопис и реставрира творческата лИчнос на ренесансовия художник, отхвърлил средновс ковния канон в изкуството. Интересен е наративният модел на творбата, синтезиращ худ. повести вование с проникновени естетически беседи върл стенописите в Боянската църква, използуващ -,.11 тока на съзнанието" за по-пълна характерист на творческата и социалната реализация Яй ността, на худ. й безсмъртие.
Пиесата „РъгяИ сва" акцентира върху нравствено-филос. из> ния на ренесансовия творец. 3. е автор на спеч мени, статии, очерни и портрети. Сб. с есе! „Бразди" и „Един живот в сянка" допълват я ширяват теоретичните и идейно-естетическа концепции на писателя за динамиката и непознатите страни на истор. процес.
Произведения на са преведени на рус, словаш., срб., фр. и хърв, език. Псевд.: Ян Загор. СЪЧ.: Легенда за света София. Повест. 1926 /1940,ЛН 1962/; Ден последен- ден господен. Истор. роман XIV столетие. Дял 1-3. 1931-34 /1943, 1949, 1960, 1* Първата сълза на Дон Жуан. Едноактна игра. 1938; Илиева. Сценична игра в 4 д. 1943; Празник в 1950; Байрак гарят. Пиеса. 1950 /1966/; Бразди, портрети, статии. 1956; Ивайло. Истор. роман. 1 /1966, 1972/; Майка. Пиеса. 1964; Горски пъгник. Пи> 1965; Любов и подвиг. Пиеса. 1965; Пленникът от Мутг драга. Пиеса. 1965; Елин живот в сянка. Книга на мени. 1966; Избрани произведения. В 4 т. С предг/Ь* Цанев. 1968-69/1981-82/. .', У ЛИТ.: Ствнишева, Е. Стоян Загорчинов. Лит.-кр1 очерк. 1967.
От "Речник по Нова Българска Литература"