Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Стоян Загорчинов (1889-1969)

Стоян Загорчинов (1889-1969)

1.1.2012 г. 0:00:00

ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Швейцария /1910-12/. Завършва история и фр. филология в Соф. ун-т /1915/.

Участвува във войните /1912-18/. Банков чиновник във Варна /1918-19/. Преподавател по история в ММУ във Варна /1920-25/ и по фр. език във Военното у-ще в София /1925-49/. Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл". „Българска мисъл", „Хипе-рион", „Съдба", „Изкуство и критика", „Изкуство". „Балкански преглед" и лр.

Творчеството му е етапно в развитието на бълг. истор. проза с худ. и теоретичното концептиране на жанра истор. ро-ман. 3. изследва Бълг. средновековие в неговите социално-полит., религиозно-идеологически и нравсгвсио-естетически параметри, като съчетава синтетичния подход на учения реставратор и на художника откривател.

Първата му истор. повест разкрива оригинално истор. мислене и белетристичен талант - автентично реконструиране на епо-хата в нейните религиозни и социални форми, нравствено-психол. анализ на основната средновековна опозиция: телесно - духовно, езичество -християнство, намерила израз в черно-бялата гра-фична техника на образите, в сетивно-пластичного, пантсистичното свеговъзприятие, освободено от догмите на религията и морала.

Романът „Ден последен - ден господен" е програмен за разви-тието на сопиално-епичния роман в бълг. литература - с постигнатата синтетична формула па ис-торията, в която пулсира динамиката на един нар. Ренесапс, с историко-филос. самосъзнание и со-циални търсения. Като традиция и като худ. структура творбата е свързана с фолклора и най. по-вествователни традиции, с образни на среднове-ковното изкуство. Отличава се с оригинална поетика - двуизмерностга и декоративната стилизация на старото виз, изкуство са снети в повество-вателната архитектоника: средновековният етикет характеризира дългите диалози, в които се смесват нар.-разговорната със стиловата традиция на старата бълг. литература; поетиката на юнашкия епос моделира епичната поетизация на героите.

В „Ивайло" 3. продължава темата за етиката на властта, за морала на историята, за сложните пъ-тища на истор. прогрес, като пресъздава образа на известния селски вожд. психологията и истор. динамика на нар. движения. Романът „Празник в Бояна" е посветен на безименния творец НЯ ската стенопис и реставрира творческата лИчнос на ренесансовия художник, отхвърлил средновс ковния канон в изкуството. Интересен е наративният модел на творбата, синтезиращ худ. повести вование с проникновени естетически беседи върл стенописите в Боянската църква, използуващ -,.11 тока на съзнанието" за по-пълна характерист на творческата и социалната реализация Яй ността, на худ. й безсмъртие.

Пиесата „РъгяИ сва" акцентира върху нравствено-филос. из> ния на ренесансовия творец. 3. е автор на спеч мени, статии, очерни и портрети. Сб. с есе! „Бразди" и „Един живот в сянка" допълват я ширяват теоретичните и идейно-естетическа концепции на писателя за динамиката и непознатите страни на истор. процес.

Произведения на са преведени на рус, словаш., срб., фр. и хърв, език. Псевд.: Ян Загор. СЪЧ.: Легенда за света София. Повест. 1926 /1940,ЛН 1962/; Ден последен- ден господен. Истор. роман XIV столетие. Дял 1-3. 1931-34 /1943, 1949, 1960, 1* Първата сълза на Дон Жуан. Едноактна игра. 1938; Илиева. Сценична игра в 4 д. 1943; Празник в 1950; Байрак гарят. Пиеса. 1950 /1966/; Бразди, портрети, статии. 1956; Ивайло. Истор. роман. 1 /1966, 1972/; Майка. Пиеса. 1964; Горски пъгник. Пи> 1965; Любов и подвиг. Пиеса. 1965; Пленникът от Мутг драга. Пиеса. 1965; Елин живот в сянка. Книга на мени. 1966; Избрани произведения. В 4 т. С предг/Ь* Цанев. 1968-69/1981-82/. .', У ЛИТ.: Ствнишева, Е. Стоян Загорчинов. Лит.-кр1 очерк. 1967.

От "Речник по Нова Българска Литература"

княз Стефан Богориди
Княз Стефан Богориди - внук на Софроний Врачански, приятел и любимец на двама турски султани, с които си пиел кафето - известен и почитан християнин на висока турска служба. Стефанаки бей б...
 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...
д-р Стоян Чомаков (1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжов...
Иван Eв. Гешов (1849 - 1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, ...
Станислав Доспевски (1823 -1878)
Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; ...
Панайот Пипков (1871 - 1942)
21 ноември 1871 – роден в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. От ранна възраст учил цигулка и писал стихове. Бил е любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "...
отец Павел Джиджов (1919 - 1952)
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19.07.1919 г. в католическо семейство. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивс...
Нонка Матова (род. 1954)
Заслужил майстор на спорта, генерал-майор в системата на МВР, ...