Земите на района около град Батак са били населени още в най-древни времена. Най-ранните следи датират още от каменната ера. Тези земи, населявани за по-кратко или по-дълго от траки, римляни, славяни, прабългари и турци, все още съхраняват наследството на тези цивилизации. В околността на Батак има останки от 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, както и от 10 църкви и манастири, много тракийски гробници, римски мостове, мини, мелници и други археологически находки.До 1-ви век от н.е., когато римляните завладяли Балканския Полуостров, Северна Тракия и Западните Родопи били заселени от войнственото тракийско племе беси. Според бащата на историята, Херодот, бесите имали най-известното светилище, посветено на Бог Дионис. Свещеното място на бесите станало известно, когато оттам преминали Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август – Гай Октавиан. По време на славянското нашествие, Византийската империя изгубила стабилното си влияние над Западните Родопи, въпреки че стратегическите пътища в северното и южното подножие (от Солун през Егейско море до Константинопол) останали в техни ръце.
Затвърждаването на позициите на Турската империя довело до притока на много революционно настроени българи към планински селища като Батак, където те вярвали, че ще могат да опазят християнската си вяра. Процъфтявали занаятите и по-специално дърводелството, както и дървообработването и търговията. Само за 1871 г. били регистрирани 280 дървообработващи работилници. Дървото било висококачествено, и Турската империя го използвала в корабостроителниците си. Търговци от Батак посещавали много международни пазари. Тези връзки на батачани със света допринесли за отворения, свободолюбив дух на града и жителите му.
По време на Възраждането много известни духовни водачи, като архимандрит Йосиф, който е инициаторът за реставрирането на Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния български Буквар (отпечатан 1814 г.) Георги Бусилин и издателят Драган Манчов са израсли в този град.
По време на Априлското въстание против турското робство през 1876 г., след двуседмични неравни битки с многохилядната турска армия, 5000 души били избити и градът бил опожарен. Около 2000 души, събрани в църквата Св.Неделя героично бранили честта и вярата си в продължение на три денонощия и всички загинали, а църквата била опожарена. Най-великите умове на човечеството издигнали глас на протест и възмущение срещу тези невероятни зверства – Виктор Юго, Уилям Гладстон, МакГахан, Достоевски, Лев Толстой. Светът узнал за България и за стремежа й за свобода.