Галерии

Back

Копривщица

Архитектурният резерват Копривщица е сгушен в пазвите на Същинска Средна гора, край р.Тополница, на 1050 м. надморска височина. Своя най-голям разцвет градът достига през втората половина на ХІХ век, когато Копривщица е наброявала над 1000 къщи и 12000 жители. Ярък израз на благополучието и авторитета на копривщенци са издигнатите по това време две черкви, множество красиви и функционални къщи, мостове и чешми.

Според видния възрожденец Захари Стоянов, "Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократична от американската."

Родните къщи на най-видните представители на града, дали своя принос в национално-освободителните борби и културното развитие на страната, днес са превърнати в домове музеи. Това са къщите-музеи на Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Димчо Дебелянов, Найден Геров и др.

Найден Геров

Найден Геров
Къщата на Найден Геров Къщата на Найден Геров - видния деец на българското Възраждане, роден преди 180 години в семейството на копривщенския даскал Хаджи Геро Добревич-Мушек. Найден Геров завършва гимназия и висше образование по административни и стопански науки в Ришельовския лицей в Одеса. Автор на първата българска поема "Стоян и Рада", на първия ни учебник по физика, той става родоначалник и на българския художествен пътепис. По негов почин денят на светите братя Кирил и Методий – 11 май, започва да се чества като патронен празник на българското училище. Най-забележителното творческо дело на Найден Геров е неговият "Речник на българский язик". Събиран и сътворяван търпеливо в продължение на половин век, той съдържа 70 000 думи и над 20 000 пословици, народни песни и изрази от живия език на всички български краища.

Семейни хотели

Семейни хотели
Много от къщите са реставрирани и превърнати в уютни семейни хотели.

Почивка в Копривщица

Почивка в Копривщица
Красотата на възрожденските къщи,китната зеленина и тишината правят почивката в Копривщица чудно изживяване.

Къщата на Д.Дебелянов

Къщата на Д.Дебелянов
Родната къща на поета Димчо Дебелянов - е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей. " Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни." ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ е роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. През 1896 год. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив. Там Димчо е ученик в "Жълтото училище", после учи в мъжката гимназия "Александър I", където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. През 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.През 1907 год. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907 год. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет - литература, но следва само две години. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.

Оригинална атмосфера

Оригинална атмосфера
Оригинална атмосфера цари в дома -музей на Димчо Дебелянов. "Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона"

Домът на Т.Каблешков

Домът на Т.Каблешков
Къщата -музей на Тодор Каблешков Тодор Лулчeв Каблешков (01.01.1851 г., Копривщица - 16.06.1876 г., Габрово), български революционер, един от ръководителите на Априлското въстание през 1876 г. Роден в заможно семейството. Началното си образование получил в родния си град, а по-късно учил в Пловдив (1864-67) и в лицей в Константинопол (1868-71). През 1876 г. оглавил тайния революционен комитет по подготовката на въстанието в Копривщица. След обявяване на въстанието бил взет в плен и, за да не бъде подложен на издевателства, се самоубил (16 юни 1876). Архиерейският наместник на Габрово, който се ползвал с доверието и уважението на пашата, поискал и получил разрешение мъртвецът да бъде опят и погребан според християнските обреди. На 17 юни тялото на Каблешков, облечено в нови дрехи и покрито с цветя, в присъствието на много българи било опято от габровски свещеници. При покойника патриотичните габровци поставили за опело и костите на двама въстаници от четата на Хаджи Димитър, обесени в 1868г.

Паметникът на Т.Каблешков

Паметникът на Т.Каблешков
Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци - един уникален исторически документ, непознат за други страни и народи, написан от високообразован и предан на делото автор. "Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… Копривщица, 20 априйл 1876 г. Т. Каблешков"