Да припомним отново хронологията на събитията, довели до това признание:
На 1 (13) юли 1878 г. представителите на шестте Велики сили и на Османската империя подписват договор, с който да се уредят “въпросите, повдигнати на Изток от събитията” през 1875-1878 г. “и от войната, на която прелиминарният Сан-Стефански договор тури край”. С Берлинския договор се признава правото на българите да имат “самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на Султана”. С този акт, 482 години след завладяването на Видинското царство, се възстановява българската държавност.Новосъздаденото княжество обхваща земите между Дунава и Балкана (с изключение на Северна Добруджа) и Софийския санджак. Неговата повърхност е 62 777 кв. км. На юг от Балкана до Родопите, Сакар и Странджа се разпростира автономната провинция Източна Румелия, чиято територия възлиза на 35 208 кв. км.
На 6 (18) септември 1885 г. в Източна Румелия се извършва преврат и български революционен комитет прокламира Съединението на областта с Княжество България. Два дена по-късно княз Александър I (Александър Батенберг) издава в Търново “Указ за Обединението”, с който признава извършения революционен акт.
Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като компенсация Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Комисия, назначена от българския княз и Високата порта, е натоварена да проучи Органическия устав и в срок от 4 месеца да го промени съгласно нуждите на Източна Румелия. Всички останали разпореждания на Берлинския договор се запазват.
С Топханенския акт от 24 март (5 април) 1886 г., подписан в двореца Топхане в Истамбул (на снимката), управлението на автономната област е поверено на българския княз. От Източна Румелия са откъснати и включени в състава на империята района на Тъмраш, който от преди 1885 г. не е под административното управления на Пловдив, и Кърджалийския кантон (околия) с обща територия 1640 кв. км. След признаването на Съединението повърхността на България фактически нараства до 96 346 кв. км.На 22 септември (5 октомври) 1908г. Княжество България обявява своята независимост от Османската империя и е провъзгласено за царство. Независимостта е легитимирана на следващата година с подписването в Цариград на Турско - български протокол от 6 (19) април 1909 г., с който формално е потвърден българският суверенитет над територията на страната.