Стоян Загорчинов има заслуги за създаването на историческия жанр в България. Най-значителната му творба - "Ден последен - ден господен" (3 дяла)*, е един от първите социално-исторически епични романи в българската литература; представя народа като движеща сила в историята. Загорчинов пише пиеси, очерци, портрети, статии и спомени.
Роден е в Пловдив на 03.12.1889г. От 1908 г. до 1910 г. следва история в Софийския университет. От 1910 г. до 1912 г. е студент по история и филология в Женева. През 1915 г. завършва история и френски език в Софийския университет.
В периода 1920 г.- 1925 г. преподава френски език във Военноморското училище във Варна. До 1948 г. работи във Военното училище в София.
Умира в София на днешната дата през 1969 година.
Повече за Стоян Загорчинов:
***********
* Анотация за романа в "Онлайн книжарница Словото": В "Ден последен - ден Господен" покрай видимия конфликт между народа и официалната власт (на който ще бъде противопоставена хармонията между масата и народната власт) има един скрит - между Теодосий и Момчил. Двамата са олицетворение на два типа характери: на съзерцанието и на действието. Кой е двигателят на историята и на обществото: активната политическа личност или пасивният съзерцател? Не целостта на догмата или на отвлечената идея защитава Теодосий (този роден брат на Альоша Карамазов), а за целостта и неприкосновеността на човешката душа е загрижен той. За него е ясно, хлябът не е достатъчен, за да бъде човек доволен и щастлив. Мир и спокойствие му трябват, красота и добрина са му нужни, за да живее хармонично. Хората трябва да бъдат братя, да се разбират, да се обичат – враждата ги погубва и разрушава. Идеите на Теодосий, смирени и разлагащи, са всъщност продължени от Момчил, чиято борба прераства в борба за социално равенство. Почти винаги социалните движения се раждат благодарение съзерцанията и съпротивата на мислителя срещу злото и насилието; те са благодатната почва, върху която покълват революциите."
* Анотация за романа в "Онлайн книжарница Словото":
В "Ден последен - ден Господен" покрай видимия конфликт между народа и официалната власт (на който ще бъде противопоставена хармонията между масата и народната власт) има един скрит - между Теодосий и Момчил.
Двамата са олицетворение на два типа характери: на съзерцанието и на действието. Кой е двигателят на историята и на обществото: активната политическа личност или пасивният съзерцател? Не целостта на догмата или на отвлечената идея защитава Теодосий (този роден брат на Альоша Карамазов), а за целостта и неприкосновеността на човешката душа е загрижен той. За него е ясно, хлябът не е достатъчен, за да бъде човек доволен и щастлив. Мир и спокойствие му трябват, красота и добрина са му нужни, за да живее хармонично. Хората трябва да бъдат братя, да се разбират, да се обичат – враждата ги погубва и разрушава.
Идеите на Теодосий, смирени и разлагащи, са всъщност продължени от Момчил, чиято борба прераства в борба за социално равенство. Почти винаги социалните движения се раждат благодарение съзерцанията и съпротивата на мислителя срещу злото и насилието; те са благодатната почва, върху която покълват революциите."