"Кръстоносците пристигат при Адрианопол на тринадесети април, Светлата сряда след Великден, когато градът вече е посрещнал царя. Бодуен и хората му се разполагат на открито поле и се приготвят да чакат за открита битка, тъй като не са готови за дълга обсада. Луи дьо Блоа и неговият император дори не са изчакали събирането в Константинопол на всички пръснати из Тракия и Витиния рицарски отряди. Потеглили са срещу врага със самонадеяното очакване за бърза победа и лесно покоряване на беззащитни владения. Докато, подготвен за предстоящото изпитание, Калоян изпраща бърза част, която да затвори вратите на крепостта пред завоевателите и така да обърка плановете им. На самия тринадесети многобройна куманска конница връхлита изневиделица недоукрепения френски лагер и увлича озверелите кръстоносци в безплодно преследване, което им струва много и скъпи жертви. На следващия ден основната част от българската армия влиза в пряк сблъсък с противника. Първоначално царят повтаря набега на куманите. Хвърлилите се в атака рицари са отведени в засада, която, по думите на Никита Хониат, е била приготвена за тях в долчинките и възвишенията на непознатата за тях местност. Победата на българите е пълна. Обкръжени, изпаднали в паника и напълно изтощени, французи и венецианци оказват слаба съпротива. От латинската пехота почти никой не се спасява, а малцината рицари и сержанти, които успяват да избягат, дължат това само на изключителното хладнокръвие на френския хронист и маршал на Латинската империя в Константинопол Жофроа дьо Вилардуен...."
Векове по-късно историкът Блазий Клайнер ще напише за българите: "… този извънредно войнствен народ… е бил повече склонен да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва".
Повече - от ИЗТОЧНИКЪТ