Тодоровден започва с традиционния водосвет, в който свещеникът ръси за здраве хора и животни. Украсените с разноцветни пискюли и панделки коне се захранват в началото с царевица и захар. После тръгва кушията - най-интересната част от празника. В миналото победителят получавал обикновено риза, сребърен колан - символ на войнско достойнство, или агне, което той коли курбан за Гергьовден. Конят му пък се пои с "ненапита" вода и вино, нагиздвали го и с нова юзда. В момента и коне, и стопани се задоволяват предимно с приза "безплатен зоб". Навремето след победа на коня стопанинът му нямал право да го продава, защото животното било под закрилата на самия светия.
Празник в първата събота на Великденските пости, последен ден от Тодоровата неделя (тази година на 19 март ). Датата на честването му, както и Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светия Тодор у българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Най-интересният момент от празника е надбягването с коне - кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят - юзда, а стопанинът риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител обикаля селото, за да чистити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.Именници: Тодор, ТодоркаОбредна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби
Източник: в. Стандарт