Новини

Великден е един от най-големите и тържествени християнски празници. Датата му се определя всяка година съобразно лунния календар. Четири века след новата ера християните празнували Възкресение в различни дни. На първия Вселенски събор през 325 г. се приема празникът да се чества в един ден - в неделята след първото пролетно пълнолуние. Отправна точка е пролетното равноденствие по Юлиянския календар и към тази дата се прибавят дните до първата нова луна. През 1582 г. папа Григорий ХІІІ въвежда за католиците календар, който се различава с 13 дни от Юлиянския. Православните християни не приемат това, защото така християнската Пасха може да бъде преди юдейската. Това би било в противоречие с решението на Първия вселенски събор Възкресение да се празнува след юдейската Пасха, когато е възкръснал Христос. И след приемането през ХХ в. на новия стил, православната църква изчислява датата на Великден по стария Юлиянски календар. В евангелските текстове се споменава, че Иисус Христос е предсказвал разпъването си на кръста и възкръсването си след три дни.

Възкресение Христово (Великден) е празник за възкръсването на Исус Христос. Пасха е друго наименование на Великденските празници, по аналогия с еврейския празник Пасха, на който според Евангелията се е състояла Тайната вечеря на Исус Христос с учениците му.

В петък (Разпети петък) Исус Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота, а в събота (Велика събота) е погребан от Йосиф, Дева Мария, Мария Магдалина и апостол Никодим. През нощта на събота срещу неделя Исус Христос възкръснал.

Гробът на Исус Христос е бил издълбан в скала, намираща се близо до хълма Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си и тъй като не вярвали на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус Христос, пожелали да бъдат придружени от военна стража. Стражата била осигурена, а самия гроб бил запечатан с голям камък, поставен на входа.

В нощта на събота срещу неделя подземен удар разтърсил хълма Голгота. Скалата се откъртила с грохот. Силна светлина, подобна на мълния повалила стражата на земята.
Гробът бил празен.

Стражите се разбягали в ужас.

Чрез Христовото Възкресение Бог ни показа пътя, по който трябва да вървим и осмисля нашата вяра в Спасителя на света. Светите апостоли, мъченици и всички повярвали в Христовото Възкресение разпространяват евангелското благовестие по цялата земя и не се плашат да понесат мъки, затвор, страдания, дори и смърт.
В наши дни съществува обичай на Великден всеки да отиде при родителите си, при по-старите си роднини, при близките си - да занесе червено яйце и да честити деня.

От Великден до Възнесение Христово (Спасовден - 01 юни 2006 г.) вместо поздрав при среща се казва: Христос възкресе! и се отговаря: Во истина възкресе!

 

 

Имен ден: Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.

Обредна трапеза: обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, “старец”, създърма, печена луканка.

Неделята след първото пролетно пълнолуние носи още имената Велиден, Влиден, Възкресение Христово. Великден е един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.

Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява с малко яйце и ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ. Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили, посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай.

След общата трапеза, момите отиват да се люлеят извън село. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади жени и деца. Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и през двата следващи дни.

На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната „Разтурни или разметан понеделник”, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.

С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. На неделната сутрешна служба в църквата се припомня посещението на жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник (събота) отиват на гроба на Христос и намират отваления камък и ангела, който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.