Празникът е наричан още Благовец, Благовещене, Благоец. В Календара на християнската църква, празникът е утвърден през VII в. Счита се, че тъкмо на този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явил архангел Гавраил. Той й съобщил, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника - Благовещение. Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща. На този ден е разрешено да се сложат върху постната трапеза риба и вино.
Съвети и препоръки:Не излизайте от дома с гладен стомах и празен джоб.Още сутринта хапнете добре – нищо че гозбите са безмесни заради Великденският пост – и пъхнете в джоба си пари.Ако нямате “книжни”, сложете “железни”, защото според поверието кукувицата трябва да ви закука “на сит корем и пълна кесия”. Инак няма да ви върви.
През деня не работи нищо. Дедите ни вярвали, че дори птичките не виели гнезда. Който знае езика на лястовиците, ще разбере, че току-що дошли от “южните страни” крилати гостенки съобщават: “Зимата свърши! Иде лятото”.
Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел, Бонка.
Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучник