Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни, за духовното и материално процъфтяване на нашия народ.
За първи път празникът е честван през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.Комунистите забраняват честването му през 1945 г. Възобновен е по инициатива на "Мати Болгария" през 1990 г.
На 1 ноември всяка година ние отдаваме своята почит и признателност към паметта на всички достойни българи, които будеха народния дух и съграждаха националната ни идентичност. На този ден обръщаме взор към миналото, за да си припомним за онези мигове на страдание и възторг, съпътствали битието на народа ни, от които всеки от нас прави своите поуки за историята.
Всяка национална общност избира период от историческото си развитие за свое "най-силно време", и героите на това време се превръщат в светли символи за цялата нация. "Най-българското време" за нас несъмнено е времето на Ботев и Левски - периодът на нашето "Високо възраждане", десетилетието непосредствено преди Освобождението на България. Но същевременно Денят на народните будители е отворен във времето, както към миналото, така и към бъдещето. Това позволява да добавяме в националния си Пантеон нови и нови имена.
На този ден ние си припомняме образите на онези обикновени и по своему необикновени българи - светци и мъченици, книжовници и бунтовници - създали духовния гръбнак на българския народ в трудни години от неговото съществуване и в периоди на подем. Припомняме си имената на св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Ботев, Левски, Каравелов, Захари Стоянов, Найден Геров, Йоаким Груев... Не бихме могли да споменем всички онези радетели за българщина, които поддържаха вярата и укрепваха волята и стремежа на народа ни към знание и напредък. Благодарение на тях бяха създадени нашата писменост и език, църква и училище, просвета и култура, извоювани свободата и независимостта на България.
Поклон пред паметта на всички будители на нацията, които винаги на този ден ще ни връщат и към нашите корени. Докосвайки се до спомена за тях, ние ще черпим онази сила, която ще ни прави "повече българи" - от това, именно днес, ние се нуждаем повече от всичко друго.
По села и градове народът почита паметта на онези свои предци, които със словото си, с просветителското си дело са били истински народни будители. Първото неофициално честване на празника е осъществено в Пловдив през 1909 г. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. Стоян Омарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, да внесе предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. На 1 ноември 1990 г. по почина на Общонародното сдружение "Мати Болгария " е възстановено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало.
За българските народни будители четете в:
Българска възрожденска интелигенция: Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни: Енциклопедия / Румяна Аврамова и др.; Състав. Н. Генчев, Кр. Даскалов. - София: Д-р П. Берон, 1988. - 740 с. с ил.
(информацията е взета от сайта на Регионална библиотека "Л.Каравелов" - Русе)
Как ще се отбележи празника в Пловдив: