Празникът е известен още като „Обсечене”. Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата - самодивите. Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.