На този ден през 1934 година в Истанбул е роден големият български поет Христо Константинов Фотев. Живее в Бургас. Член е на Съюза на българските писатели. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951 г.). Моряк е на моторен кораб (1953-1954 г.); художник е в стенописно ателие в Ямбол (1957-1959 г.); драматург е на театъра “Адриана Будевска” в Бургас (1961-1962 г.); творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели (1964-1990 г.); главен редактор е на алманах “Море” (от 1990 г.). Поезията му е подчертано лирична и нежна, пълна с дълбоко етичен заряд. Стреми се да намери отговор на характерните за съвременната душевност нравствени конфликти, а негова любима тема е морето. Носител е на национална литературна награда “Пейо Крачолов Яворов”, Чирпан (1992 г.); литературна и морална награда “Атанас Яранов” (1993 г.); награда “Пеньо Пенев” (1994 г.; за цялостна творческа дейност); “Златен Пегас”, Бургас (1994 г.); национална литературна награда за поезия “Иван Николов”, Пловдив (1995 г.) и др. Съчинения: “Баладично пътуване” (1961 г.), “Лирика” (1965 г.), “Сантиментални посвещения” (1967 г.), “Пристанище” (1969 г.), “Обещания за поезия” (1978 г.), “Венецианска нощ” (1989 г.), “Литургия за делфините” (198 г.1), “Книга за свободата” (1991 г.), “Аполис” (1993 г.), “Над съня” (1995 г.), “Пейзаж от думи” и др. Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г
*****
Колко си хубава! Господи, колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава... Най-хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество - докосна ли ги, ще засветя в тъмното. Наистина си хубава - повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене - а за себе си, за дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения - прощавай ми внезапните пропадания някъде - не прекалявай, моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти... Обичай ме. Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги - завинаги. И колко ми е невъзможно... Колко си ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, за да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи, колко си хубава!
Колко си хубава! Господи, Колко си истинска.