Новини

Десети ноември вече е все по-историческа дата, отколкото някакъв знак в живота на българина. Причината е, че хората в масовата си част нямат усещането, че животът им се е променил кой знае с какво и с колко през последните 20 години. Има обаче важни неща, случили се след 10 ноември, които си струва да отбележим.

За първи път в новата история на България ние успяваме да изградим демокрация в пълния смисъл на думата. И съществена част от тази демокрация е разделението на властите, както е по дефиниция, и медийният плурализъм. Въпреки клишето, че медиите в България не са свободни и с цензура, фактът е един: в България има свобода на словото. Медиите са единствената институция, която съумя да изгради през годините свои вътрешни правила и е някакъв гарант за хората, че демокрацията е неизбежна и няма връщане назад. Точно медиите могат да бъдат отбелязани като голямата заслуга на българската демокрация заедно с новата българска Конституция.

Разбира се, трябва да отбележим и приватизацията, и разделянето на народа на социални прослойки, случило се по един съвсем нов начин. От това обаче не всички са доволни. Напротив. Доволна е една много малка част от обществото – тази, която успя да премине в един по-горен клас. А по-голямата част от хората естествено не смятат, че случилото се е справедливо. Има много недоволни от случилото се след демокрацията.

Част от тях обвиняват демокрацията за личните си несполуки през последните 20 години. Други смятат, че тази свобода даде възможност на едни хора да участват в разпределението на държавната пара, а на други да гледат отстрани. Голяма част изпитват нескрита, искрена носталгия по миналото. В нея се усеща и носталгията по младостта.
Не всички имаха равни възможности. Едни получиха безпрепятствен достъп до държавните ресурси и ги направиха частни чрез партията майка БКП и Държавна сигурност. А другите останаха встрани.

Много упорито се натрапва и една друга дума – преход. Това е едно от големите клишета в живота на българина. Преход от какво и към какво? Той продължи няколко години. До момента, в който не беше извършена приватизацията. Ако погледнем прехода като преминаване от комунизъм до демократично общество – преходът е завършил още през 91-ва година с приемането на новата Конституция. Ако подходим чисто научно към термина „преход” , може да заключим, че той свърши заедно с мандата на Иван Костов. Но оттогава минаха 10 години, а ние все още продължаваме да използваме прехода като оправдание за собствените ни несгоди.

Победата на ГЕРБ на президентските избори е ясен знак, че преходът е преминал. Хората делегираха доверие на едно правителство по средата на мандата му с убеждението и емоцията, че не искат да наказват поредния политик във властта. Народът отказа да хвърли вината за всичко върху една политическа партия. Тази победа може да се обясни и с това, че политическата класа в България не съумява вече дълги години да излъчи каквато и да е алтернатива на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Дори напротив, нещата стават все по-критични за останалите.

News4000.bg