“Не, ние вече не сме рая. От днес нататък в тази земя войска, съд и власт сме ние, българите!” Това са думите му, след избухването на въстанието.
"Гледайки неговото бледо лице, обрамчено с черна брада и одухотворено от мека усмивка, никой не би се сетил, че Михаил Герджиков е вожд на въстание, енергичен, решителен, дори жесток. Той има повече вид на поет, на мечтател"..... Така пише журналист от в. "Руские ведомости" в дописка за въстанието.
Родът на Михаил Герджиков по бащина линия е от Копривщица. Първият, за когото има сведения, е Тончо Герджик. Говори се, че е дошъл от Райково в Родопите. Фамилията им била Късорекови, но като се върнал от гурбет, Тончо така напето ходел и бил толкова красив, че го нарекли Герджик (хубавец). Роден е някъде около 1730 г. Негов потомък бил Иван Тончо Герджик, абаджия и търговец на чорапи в Цариград. Името му се среща сред тези на хората, дали парични помощи за църквата "Св. Богородица".
Павел, дядото на Михаил Герджиков, е роден на 8 май 1810 г. в Татар Пазарджик, където родителите му са забегнали при кърджалийското нападение на Копривщица. Той бил беглекчия (чиновник във вилаета), училищен настоятел и спомосъществувател на книги и списания. По-късно внуците му са предали много от тях на библиотеките в Пловдив и София.
Иван П. Герджиков, бащата на Михаил е роден на 4.IX. 1844 г. в Копривщица, ученик е на Йоаким Груев и завършва гимназия в Белград. Бил е търговец в Цариград и Пловдив, депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия, председател на Върховното съдилище и управител на пловдивския клон на Българската народна банка. Той участва в делегацията, водена от митрополит Климент (Васил Друмев), която Народното събрание изпраща при Александър III с молба да подкрепи съединението на Княжество България с Източна Румелия. Майката на Михаил Герджиков, Магдалина Илич произхожда, от Батак.
Още за този, родолюбец и революционер подобен на Левски, можете да прочетете ТУК: