Новини

Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 1  
 
 
 
 
Апокрифна История на България (1944-2008)
 
Хан Крум (съвременен класик)
(и някои други форумни българи)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апокрифно Издателство „Барбарон”, 16 Януари 2008 11:25
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 2 
 
 
Анкета: Кой ще оправи цените
Изпратено от: barbaron Дата: December 17, 2008 11:38AM
 
Кой ще ни извади от блатото ?
Анкета резултати
Отговори Гласове Скала Проценти
[www.dsb.bg] 27  
 43.55 %
[www.sds.bg] 1  
 1.61 %
[www.ssd.bg] 1  
 1.61 %
[pbs-d.bg] 0   0.00 %
[www.gerb-
bg.com] 12  
 19.35 %
[www.ataka.bg] 6  
 9.68 %
[www.zns.bg]  5  
 8.06 %
[www.ndsv.bg] 2  
 3.23 %
[www.dps.bg] 1  
 1.61 %
[www.bsp.bg] 7  
 11.29 %
62 гласа
 
Не намирам обективни "социологически проучвания" на общественото мнение в България,
затова отварям тази тема:http://forum.imoti.net/read.php?6,163139  
Хайде, българи, докажете, че мозъкът ви не е напълно промит, че имате собствено мнение,
което не се влияе от наивни манипулации от средствата за масова дезинформация. 
 
 
История на цените
Изпратено от: barbaron Дата: December 31, 2008 10:28AM
 
Литература: 
1. Хан Крум: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (1944-2008) 
Том 1ви: http://forum.imoti.net/read.php?6,165642,page=1 
Том 2ри: http://forum.imoti.net/read.php?6,165642,page=10 
2. http://www.capital.bg/show.php?storyid=604349 
 
Познаването на историята на "цените" е необходимо условие за прогнозиране на бъдещите
"цени". 
 
"Факт е, че се натрупва критична маса от недоволство и въпреки манипулациите върху
масовото съзнание, явните и индиректни средства за развращаване на хората, за убиване на
солидарността и човещината у тях. Ние, тук долу вече знаем, че дилемите са
фалшифицирани, а Истината е някъде много далече в момента от нас, макар Големите
крадени пари с цялата си бруталност да са пред очите ни. "
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 3 
 
От: Хан Крум 02 януари, 11:51 
Виж, приятелю, живот има и в най-мрачните бездни на океана. Ако не се сравняваш с пра-пра
-дядото на дядо си, ако си доволен, че имаш китайски цветен телевизор и кабел с чалга,
пуканки и "пещерска", то какво ти дреме, че Слънчев бряг не е твой. Той и преди не беше
твой. Ако искаш да сравниш живота на парижанина през последните 60 години с боклука под
пейките в градинката до Кооперативния пазар в жк" Люлин" и пълните мазета с лайна от
запушената за пети път този месец канализация на панелката, то пак не е толкова лошо. Ако
влезеш в магазина до вас и си купиш двд с вестника, докато касиерката ти пуска бележката
за неща, които преди и в Корекома нямаше, пак ще си гот. Ако пред службата видиш Петров,
Кирчев, Стаматов, Цанов и Стефанов да паркират опели, рена, фордчета и аудита, верно 15-
годишни, пак ще се чудиш, особено ако си Черноризец Храбър...Ако разбереш, че заплатата
ти, с която си купуваш зеленчуци с най-високи цени в света, е трийсет пъти по-ниска от тази
на колегата ти в Дания, все по-чудно ще ти става,а ако се връщаш сам късно вечер през
кварталите, трябва да си само Храбър. Ето, иди и виж във Френския център изложбата на Иво
Фаджимишев. Там е изложено има едно малко факсимиле на изхода с драскулките на Сталин
и Чърчил за подялбата на Европа. Чърчил и Чърчиловци до Буш и пр. си спазват уговорките и
до ден днешен. Питаш ме за изхода, посочвам ти го: изхода на френския център. Какво
повече да обясняваме, нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и
изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на
цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през
последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС?.
Ами вземи само идиота Славков, ще ти стане ясно, че комунистите са се осигурили за
следващите 900 години и сега иди връщай топката назад. Дори има такова писмо от читател
във "Вестникът", откраднатото да се върнело. Кой да го върне и с чия помощ. Няма тук
Ивайло, няма го и последния мохикан. Ти виждаш "интелектуалците" , нарочени от масонската
комунистическа несменяема върховна комисия за "съвременни български творци" при кого
ходят да служат. Точно като служеха на партийната идеологема при диктатора Живков. А
политика не се прави от юристи и политолози, от лидери и икономисти, от ченгета и генерали,
тя се прави винаги от някой непознат посредствен полупростак, недообразован, себичен,
алчен, маниакален и жаден ДА Е ПРЪВ. Той вади тутакси ,щом се докопа на власт, най-
простите хватки от времето на пещерите.( пак се върнахме до "пещерската"...) Изходът и
надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на
комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява,
че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка,
размахвана като дясно пространство, "други партии" и партии-кошчета за изборен боклук, че
точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение
на перманентна национална катастрофа.( даже и злощастната фамилия Кобурготкси пак се
омеси). Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за
да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил
им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им,
после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ
английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по
хайдушки от кюпа, " на другаря толкова, на другия другар толкова " и т.н.т. После синът
праща бивши ченгета да "търсят момчета, да ги хвърлим в борбата" и нататък ти е ясно.
Останалото, пиятелю, кръглата маса, дисидентите,начело с А.Вагенщайн, митингите , уж
против Живков, риториката Желев, Венци Коня, Берона, Петко Симеонов, Доган, Г.Марков,
Луджев, Спасов , Продев и Дърева, ако щеш, смешните антикомунисти Ал.Каракачанов и
"антикомунистът" Румен Воденичаров, светлосините мравки и "асепета", либералите (тук ми
се гади), "срещите" във френското посолство и канените там персони като Светлин Русев (абе
пак ми се гади), Вагенщайн и пр., изобщо Цирк Буш!! В този смисъл, ако разбира се не
визираме екзистенцията в романа Мадрапур на Р. Мерл, въпросът ,който ми зададе за
последната надежда - летище София, е много актуален. Сега са пуснали едни чартъри на
ниски цени...А ако искаш сериозен отговор, имаш изход, можеш да говориш високо за
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 4 
 
проблемите, вожеш да търсиш съмешленици, можеш да видиш богатите къщи на Иларион
Макариополски, Каравелов, Каблешков и да се запиташ защо някога богатите българи са
искали да избавят от гнета сънародниците си, а сегашните не щат. Аз нямам този страшен
вид, подходящ за партиен член, съвсем обикновен човек съм, имам си слабости, не ставам за
началник. Изкуството е моя изход. Слушам музика, гледам филми, чета, гледам изложби,
пийвам си с приятели. Гласувам на избори. Мога да посоча изход, да организирам , мога и
границите да затворя, ако се наложи, но какво ще стане? Нали четниците ще са същите
съсипани като граждани българи, трябва ли да им паля панелките, че да не могат да се
върнат при чалгата, Славито, мача с ЦСКА и СКАТ? И кого ще избиваме? Трите милиона
пенсионери, трите милиона клетници, живеещи с по двеста евро, ходещи с пластмасови
запарващи краката ерзац-обувки, за да има за абитуриентския на дъщерята, кого? 
Има и схема - например, две-трети от протестиращите пред Парламента при Жан са били
организирани криминални типове, затворници, отбивани за прибиране със сигнали от тъпани,
знамена и агитки, автобусите,карали "миньорите" са същите, каращи активистите от Атака,
безброй примери. Пожарът на Партийния дом ти лично видя ли кой го запали? И въобще
протестите на таксиджии, шофьори и пр, знаеш ли как се съпровождат от манипулации? В
американските филми има по един самотник, Истууд да речем, който на косъм успява да избие
лошите. Тук лошите са претрепали всички, които има опасност да им попречат в играта. С
тези песимистични думи ти напомням, че в приказката за златното момиче, черната вода все
някога ще изтече, гледай като дойде златната вода да си близо до брега. 
Преходът накратко е невъзможността на управляващата комунистическа проказа да продължи
диктатурата си, правото на онаследяване на властта и натрупаното от грабежите с
идеологически обяснения и теория, внушаващи равноправие,свобода и демократични
ценности на всеки поданик, а в същото време гигантската разлика в кастовите слоеве,
разделящи обществото на Господари, обслужващ елит и роби, да правеше невъзможна
демагогията като вечна практика. Хибридът между робовладелски феодализъм и утопична
идеологема, почиващи върху скелета на капиталистическото индустриално общество нямаше
никакво логично продължение, а късните смесени мутации на китайския модел или
кубинската трагедия, люлееха всякакви логични обосновки за жизнеността на една мъртва
пропагандна теория за "сливане на двата световни модела" или за "Венсеремос". Крахът
започна още през есента на 82-ра със смъртта на Брежнев. Симптомите на връщане назад се
появиха още във военизираните носталгични маршировки пред Кремъл на 7-ми ноември,
имащи за цел да повдигнат духа. Смяната на няколко мумии, измиращи в кратки срокове,
постави началото на края. Нашият правешки диктатор се опита с нисък полет да изчака, но
недвусмислените сигнали на Горбачов чертаеха друга посока и КГБ бързо инструктира нашите
другари от ДС как да процедират към рязката смяна. Смяната беше проста: разбойниците
мигом се отрекоха от комунизма, тутакси станаха капиталисти и се събудиха доларови
милионери, че и милиардери. После още по-мигновено взеха за купуват тайно цялата
държавна собственост на безценица чрез редица явни похвати. Комунистическата идея бе
заебана без колебание, съпротива нямаше, всички "съгрешили вкупом", вкупом зарязаха и
Маркс, и Енгелс, и Ленин, и Човека с главно Ч. За някаква вина така и не се заговори, по-
скоро имаше разговор за мезета. Последвалата имитация на "десни" партии изигра
театралната постановка сравнително успешно, макар хората да се отвратиха напълно от
дискредитираното "дясно" почти наравно с комунистическата наглост. И сривът в
общественото доверие към партийната система доведе до нечувана политическа апатия и
масово недоверие. Емиграцията стана главна спасителна политическа идея, а нихилизмът -
главен патриотичен израз. Комоциото на държавността прерастна в кома, капризите на ДС-
манипулаторите изригнаха в невероятни гейзери през пропуканата кора на политическия
живот и на повърхността изплуваха буквално най-долни политически простаци, престъпници
и мародери, гледащи да доограбят последните кокали на мъртвия социализъм. Това е,
недругарки и недругари 
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 5 
 
От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:36 
Драги Нормален, за теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш
имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш
интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После
45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че
комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да
изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според
теб е да пращаш при св.Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на
народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени
милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и
паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на
цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници,
мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални
другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално
тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата
сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре
надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В
БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете
мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. Така ли е бе,
нормални приятелю? 
Много трогателна и питаща с ням крясък реплика на The Lost Generation, едно време Дъ Ху
възпяха генерацията на бийт поколението, ние вдигахме червени знамена и под строй
минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава!
БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако,
Тано,Цоло, Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в
хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от
манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а
на поцинкования тезгях впиянчен барчан разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с
кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се
правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките
преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда
пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по гъза Ваня касиерката, а после
важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в
метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носян малки пакетчета със
списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре.
Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти
продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите
качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато
обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите
не се носеха скришом по Коледа. Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа
пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет
минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха,
докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в
Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се
изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на
жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече
пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та
ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите
момчета "почистват", все такива мили картинки трябва да забравим . А др.Др.Др. има да си
дръдори до откат. 
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 6 
 
 
Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се
подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-
та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е
грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за
семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен
пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се
строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в
годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади,
фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за
партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше
многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се
пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара.
Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал
съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш
накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария
по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите
бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник
цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше
3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80
лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад
инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия,
недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е
живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват.
Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва
демографската криза иде. Червената чума изяде България. 
 
Проблемът на последните застаряващи ченгета е не толкова колко те лично са завлекли или
колко лично са пречукали. Проблемът е в липсата на пълната им индулгенция. Ти ще ги
видиш по обед да поркат по кафетата на Паренсов, Любен Каравелов и Венелин, вече в
пенсионна възраст, но се държат още, с къси прически- имитират активна готовност, ала с
отпуснати месести лица. Дори демонстрират нещо като човещина зад чашката, от време на
време казват някоя поверителна лакърдия с трийсетгодишна давност. Мъка им е нещо на
другарите, щото зад мерзавщината и безпрекословното изпълняване на кагебистките
постулати, нейде нещо е трепвало дълбоко в изтърбушените им души. За собствения им
бизнес и пари не питай, веднага ще се маскират на сфинксове, може и да те изгледат с
характерното си зверско изражение. Веднъж през октомври на плажа в Созопол се
заприказвах с един дядка, благодушен, рисуваше си самодейна картина, попита ме какво
мисля, аз го поощрих и полека-лека стана дума за професията му. Оказа се дърт генерал от
ДС. Питах го за Сталин и избиването на милиони руснаци в края на 20-те, изведнъж лицето му
освирепя и той изригна: "Как няма да ги избие, това са ВРАГОВЕ!" Нататък разговорът се
промени, добавих нещо да не блъска толкова бяла в охрите, излъгахме се ,че ще се видим по
кръчмите някоя вечер и си отминах. И тези приятели си спомнят всичко, знаят какво точно е
ставало през годините на режима. А днес какво още да пиша в този форум? Толкова
подигравки си направих за два дена с др и с ДР., с др.ДР. и прочие, все едно да си говориш с
дръвен стол. Недругарски беше нещо режимът на другарите. 
 
Ето една достоверна писанка. Квартално кафене в панелно гето, 1990-та, мирише на
пепелници, машината за кафе още не е загряла, в мрачното утро сервитьорката обръща
покривките на масите, прави го естетика и за чистота, барманът нещо човърка по чашите, а
един късо остриган таен милиционер, с патлак, подаващ се под якето, му казва доверително:
"Дай момчета, да ги хварлим в борбата". По онова време във всяка кръчма още имаше куки,
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 7 
 
подслушващи настроенията, наглеждащи контингента. "Момчетата" за "борбата" бяха
недозатворени катилчета с яки вратове, по правило пресяти от надошлите от селата и криещи
се в градовете млади престъпници. Вечер пред Армимекс на Ангел Кънчев побелял симпатяга
с подпухнали очи дърдореше нещо по уокитокито и от входа товареха сандъчета с омазнена
хартия в джипа отпред. Създаваше се основата на мутренската машина, чиято цел беше да
заварди пътя на Лукановите милиарди от възможна конкуренция. Нямаше това онова в тази
борба, куршумите и взривовете, запалванията, пребиването до смърт, рекета, бомбите в
асансьора още са на ход пред самодейните глупаци, решили да стават капиталисти соло
перке. Ювелирните охранители на "охранителите" от МВР току застрелваха по некой
непричьом милиционер в тънките акции, взривяваха по некой и друг камион с войничета, а
другари като другаря Др. ни говорят за бидонвили на пичка си майчина. Но да се върнем към
"момчетата" . През 1989-та можеше да видиш една особена порода младежи от Интерхотела в
Будапеща, през Вацлавски намести в Прага, през Братислава и Краков до Магурата на
Витоше, издокарани с черни кожени якета с черно поло на голо около якия бичи врат, с черни
торбести панталони, черни мокасини и бели чорапи. Питал съм се ,бе защо с черни чорапи
точно, мисля ,че това е било нещо като униформен знак, че са "наши момчета". Можеше да ги
срещнеш с "кукли" в ръка до чейнджа пред музея Чарторицки в Краков, пред спирката до
катедралата на Намести Миру, можеше да ги видиш на гарата в Дрезден. Навсякъде правилни
другари в шлифери четяха задълбочено вестник наоколо, седяха в таксита и току прибираха
хилядарките на ужилените, мечтаещи да си купят валута за емиграция. По-късно "момчетата"
баха обучени да отварят безшумно апартаментите и да зареждат със стока "правилните "
оказиони в Габрово и Русе , да речем, със стока от Кюстендил и Пловдив. Стоката се
прекарваше мълниеносно, а в МВР дебели служители с ланци под яката на униформената риза
отегчено диреха отпечатъци по таваните и над бюфета в дома на ограбените. Имаше и стаи
със "заловена " стока, викат завалията, отварят му я и той вижда камара боклуци втора
употреба, питат го: "Виждате ли си откраднатото" и после затварят стаята. Друг път отварят
пандиза и пускат на свобода некое животно със задача, животното свършва задачата, а после
му дават пет месеца отпуск в Испания. Ама там животното пак е на отчет пред "другар", само
да не върши поставената задача и айде у фризера. През осемдесет и осма се появеха пъвите
крадени коли. По това време в Братислава и Виена имаше хиляди оставени на пътя новички
Лади, Вартбурзи, Волги, покрити с листа и паднали гуми. Оттам беше пътя на немците и
турците, бягащи от социалистическия ад.През Калотина на ден идваха по двеста коли с
русенска, хасковска или с немска регистрация, препродаваха се на турци мълниеносно, а на
другата сутрин тръгваха обратно през калотина за Чехословакия, щото там границата с
Австрия беше отворена. По-късно "момчетата" почаха да отварят и Опели, нататък е ясно.
Горубляне и до днес е пълно с паркинги на "момчета", иди питай като как стана тяхното
забогатяване и ще се овъглиш в запалена таратайка. За бухалките и тротила е друга тема...
Искате ли още петстотин странички с достоверни факти само от 1988-ма? 
 
 
От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:38 
 
Най-примамливото в комунистическата клоака беше вярата на селяните. Там беше котилото
на комунистите. Те силно искаха богатствата на другите, получаваха ги просто. С приклад в
челото, натирваха роднините по селата в Делиормана, влизаха в домовете на изедниците и
заживяваха богато и пребогато. Народните борци имаха специално направление за
снабдяване с храна. Те получаваха народни пенсии, другарите милиционери бяха
пенсионирани по на четиридесет и пет години с яки пенсии, а партийният елит живееше с
размаха на милиардерите от презирания Запад. Ти , казваха комунистите, трябва да работиш
според възможностите си, а ще получиш според труда си. А ние, допълваха комунистите,
получаваме според потребностите си. И наистина, другарите ходеха на лов за слонове и
лъвове, затваряха Лувъра за своите височайши частни посещения. Те имаха странната
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 8 
 
потребност да спират движението на целия град за да преминат блиндираните им мерцедеси
от Бояна до Партийния дом. Другарите организираха пищни мероприятия за утвърждаване на
своята власт. Например правеха грандиозни безмислени садо-мазо спектакли-спартакиади на
стадионите, на които десетки хиляди младежи в спортни екипи и униформи изпълняваха под
палещото слънце упражнения до припадък часове и дни наред заради поредното странно
забавление на върхушката с нейните потребности. Другарите имаха потребност на своите
празници да видят робите строени в колони да преминат пред трибуните и да изразяват
щастието си с мощни възгласи :" Слава, слава, слава, Бе Ка Пе, Бе Ка Пе..." Другарите имаха
още по-странна потребност да ни натикат в СССР. Обаче на съветските другари им било
писнало от наглостта на нашите разбойници и мъдро си правели пас по въпроса. Прекален
комунист и на съветските сатрапи не е драг. По-късно другарите се разпищолиха яката. В
потрелностите им се явиха странни капризи за резиденции, скъпи западни коли и стоки, взеха
да си строят мраморни палати с прислуга и пазванти, наречени Партийни домове.
Гаулайтерите живееха като в 1001 нощ, в гигантските им кабинети, облицовани с мозайки,
дърворезби, кована мед, гоблени и ламперии от славонски дъб имаше скъпи системи Сони,
видеомагнетофони, а в специални кутии на дългите пет метра орехови бюра секретарките
всяка сутрин слагаха пачки за"безотчетни прадставителни разходи". Другарите имаха обичай
да си похапват екзотични блюда от т.нар. първо снабдяване. Другарки с тънки талии им
носеха в скъпи захлупени съдове проверена храна, правена в специални кухни. Специални
коли ,пазени от специални пазванти носеха храната за другарите от ЦК и техните семейства.
Впрочем за тях имаше и долари, въобще имаше всичко, за което безпартийният комунист или
селянчето с више образование дори не подозираше че съществува. Най-интересното ставаше
след банкета, специални другари от ДС и пазвантите увиваха неизядената храна, тонове
храна всеки божи ден от трапезата в Бояна и окръжните комитети и я унищожаваха под строг
секрет, преди това им се разрешаваше да хапнат от огризките на място. Полека лека
правилото за сто и двадесет квадрата взе да не важи за другарите. Те получаваха по за 4000
лв апартаменти с як номенклатурен градеж от по 360, 400 квадрата в монолитни мраморни
блокове в тихи улици на центъра. И до днес блоковете на некои другари около Докторската
градина и в Изток, Лозенец и Бояна показват скромните потребности на собствениците си. На
другарите обаче комунизмът ич се видя недостатъчен. Един ден те решиха да спрат с тая
щуротия и взеха курс към още по-гигантско грабене по пътя към строителството на
капитализЪма. За тая цел другарите потребиха помежду си има-няма 25 милиарда долара
през периода 87-90-та. Ама и това не стигна за все по-пълното задоволяване на
потребностите на другарите. Сетне стана ясно и за най-безпартийните комунисти какво
последва. И днес другарите хич не си поплюват. Току некой самозабравил се перач на
другарските мангизи го "обезвреждат". А беловласите баяти-селяни с умиление пеят партийни
маршове в центъра на столицата пред своя любим паметник на съветската армия, без която
щяха да са си съвсем същите баяти селяни.
 
Другарите, кой знае защо, нещо не обичаха нашето образование. Изпървом пречукаха старите
професори, натириха интелигенцията по концлагери, после измислиха рабфака, после
назначиха простаци с кухи дисертации, после съвсем загърбиха образованието, туриха му
най-ниското заплащане и до днес в света и взеха да пращат своите чеда по западните
университети. Имаше и тъпи другари, които пращаха децата си в СССР, там те ставаха лесна
плячка на КГБ и сега са верни протежета но милия братски руски народ. Некои другари зеха
да залитат по некои ненАучни учения и братства,но си намериха майстора и маргарита.
Странно, другарите все при Ванга одеха, а некои и тайно се черкуваха в Самоковския
манастир, станал негласно партийна модна закачка с религията. Те не че се черкуваха, просто
кръщаваха децата си за секи случай. Инак на старите другари се слагаше мраморна петолъчка
на гроба, на безпартийните комунисти се полагаше картонен ковчег и шпертплатова
пирамидка с надпис" тук почива другарят еди кой си". На баш-другаря Живков издигнаа
паметник приживе. После го махнаа, после пак го туриа, абе интересна работа. Другарите
взеха по-късно да трупат сметки по Швейцария. Даже и внуците на другарите там си харчеха
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 9 
 
парите, докато ги търсеха я за убийство , я за изнасилване. Изобщо прекрасен строй, другари.
За културата на другарите, за казармата -"школа за мъжество", за икономиката, за
прикриваната престъпност, за лъжите и престъпленията на режима на другарите и ДС има да
ви разправям 60 години. Апа твръдоглавите другари по-горе че си повтарят все едно и също.
Те и на оня свят че си го повтарят. 
 
 
От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:49 
 
Безмислено е да се гледа повторно гигантската лъжа и манипулация, на които беше
подложено населението през тези 18 години. И да стоварим с двайсет годишна давност
някакво си обяснение. Дори и датите под снимките не са верни. Истината е, че след "боя"
пред Кристал, (пълна бутафория), имаше една "екодисидентска" верига пред Народното
събрание, която да захлеби подготвяните протести, ченгето Берон беше там, генералският син
Каракачанов и пр. По същото време страшни "антикомунисти", между тях и членове на ЦК на
БКП, ходеха на закуска като "дисиденти" във френското посолство. После изведнъж се
появиха афиши( да се чуди човек в коя печатница са ги отпечатали, щото в печатницата не
можеше и да пръднеш без разрешение от "спеца" с безумно смели призиви и отдолу бяха
наредени имената на вече печалноизвестните "антикомунисти-дисидент", до един
ортодоксални марксисти или ченгета. И внезапно пред Александър Невски се издигна ( чудно
как без разрешение от ДС) трибуна, докараха се гигантски тонколони с мощно озвучаване и
техници( взети сигурно от таванчето на Блага) и се почнаха едни речи за "партията на
розите,станала партия на склерозите"(Блага), за "бай Добри Търпешев"( Радой), за член
първи от конституцията( Желев, Петко Симеонов, Анжел) , най-смешното беше, че Продев
намекваше нещо за "човешкото лице", той поне беше се появил, ала "дисидентът Светлин
Русев се беше скрил като страхлив пръдльо. И после ги видяхме всички тези
първоразрушители какви излязоха- смелият Петър Берон(жалко ченге), смелият Желев ( той с
див възторг извика : " предлагам за вицепрезидент генерал Семерджиев", цялото Народно
събрание изпадна в истерична радост и ръкопляскаха десет минути, а после вицепрезидентът
унищожи досиетата и организира подпалването на Партийния дом, това помните ли го?), а
помните ли "антикомунистът" Румен Воденичаров как изведнъж се изметна и почна да говори
в Южния парк за избиване на демократите? А помните ли антикомунистчето А.Каракачанов,
ами либерала Петко Симеонов, ами Гайтанджиев, ами стачката с преяждане на Георги Мишев?
Ами карикатурния букет депутати , сред тях и Слабаков, а "яростния антикомунистически
патос" на ченгетата Георги Марков и Венци Коня? а Помните ли, докато баламите изстрадали
хора плахо се стичаха на площадите и искаха "гласност" , как по входовен.те се появяваха
месингови табелки с немски надписи на смесени дружества, как след като скриха стоките за
една нощ и хората чакаха в студа от 3 часа през нощтта за кофичка кисело мляко за децата
си, "тайно и полека" деветнайсет милиарда долара бяха раздадени на " нашите другари", как
след трагикомичната "за бога братя ,не купувайте" изневизелица се появиха магазини с
вносна техника, пращящи от храни ,вносни цигари, напитки и невиждани вносни дрехи
магазини, как отведнъж се нароиха хиляди фирми с офиси, осветявани през час от важни
свещеници, вътре с вносно оборудване и компютри, изглеждащи като от фантастичен филм,
как хиляди сгради, апартаменти, магазини,ресторанти, хотели собственост на общината,БКП,
ДС, УБО, профсъюзите, изведнъж бяха раздадени под наем за 10 ст. квадратния метър и много
от тях и до ден днешен са си на тази цена. как се появиха отнякъде богати предприемачи, как
гаражите на СО МАТ внезапно станаха частни, как целият производствен, финансов, научен и
организационен държавен потенциал бе преточен мълниеносно в джобовете на
екскомунистическата каста и техните слуги от ДС? Какво още да ви се обясни, драги
сънародници, че цялата смяна , включително "ареста" на диктатора Живков е маскарад и
нагла манипулация. И идва един ден нужда да се "обясни" процеса, започва се с едни още по-
недостойни лъжи, слугинските честни "частни" медии се надпреварват да кажат как е било,
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 10 
 
ама продължават агонията на измамата. Щото срещу българския народ се воеше и се води
още жестока война. Убиха го този клет народ. 
 
От: Хан Крум 29 декември, 22:55 
 
Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния
шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по
инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за
контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те -
преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно
цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на
комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са
бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на
американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата
атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали
хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем
камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на
лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с
червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са
трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски
къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи:
"Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не
последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до
днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и
със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под
ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари -
комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната
порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери,
покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-
добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг",
конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на
комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено
господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било
нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред
гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма.
Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на
комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на
братоубийството, лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина.
Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в
това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки
мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол.
Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни
хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с
целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали
събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във
вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да
си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания
угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в
университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с
дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата
на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в
неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 11 
 
контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от
зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат
помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със
"съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли
престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им
отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното
забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е
огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са
точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги,
хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество,
заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията
спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от
комунистическия гнет. И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за
българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече
надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им.
На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на
ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората,
преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята
екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах. А
Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това
комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали
знаят. И още ни управляват.
Др Иванов Написал: 
> Барбароне, Ти празноглавия селски учител Хан Крум ли си? 
 
От: Хан Крум - 30 декември, 20:33 
Начи, др.Иванов беше тъпанар - гларус с чифт чорапи, бански и без четка за зъби, когато
стъпи за пръв път на спирката на автобуса пред Кубан. Др. Иванов отиде да си вземе хотелска
стая в бюрото за настаняване. Мацката отвътре го изгледа ледено и попита: Имате ли
резервация?". Др. Иванов се почеса зад ухото и каза: "Нье",очаквайки ,че това ще му
помогне." Бегай оттука бе мърльо" му рече момичето, а един орангутан зад стъклото бавно се
надигна. Др.Иванов изчезна мълниеносно, той бе дошъл с триста кинта, мислеше се за голем
баровец. Първата вечер реши да се изяви като истински цар. Отиде в Златна ябълка и цела
нощ рипа, изхарчи сто лева, за да се покаже, а сервитьорът му гепи от тях 50 лв с
надписване. Втората вечер др.Иванов твръдо устоя и спа на песъка до чешкия къмпинг. На
третия ден парите му свършиха и той се сети за селския си Кире, спасител на четвърти пост.
Кире му разреши да дреме през деня зад въженцата на поста, др. Иванов даже се докара
малко нещо спасител на вид и го даваше надуто пред "путките". На петия ден др. Иванов си
вдигна чуковете и се върна в цеха и при дебелата Цецка от столовата, която му сипваше
повече боб за 14 ст.Др.Иванов никак не преживя факта, че цехът го закриха, а партийният
секретар внезапно стана СТРАШЕН КАПИТАЛИСТ, заебал за една нощ и Ленин, и Маркс, и
комунизма. По-късно др. Иванов наистина изпълни мечтата си и спа в хотел на Слънчев бряг.
Взеха му 70 лв. за нощувка, той така и не разбра ,че е спал в хотела на бившия си партиен
секретар... 
Др. Иванов беше голем пич- той беше средностатистически роб на хитрата правешка
диктатура. Др.Иванов си беше доволен, ми той получаваше като заварчик двеста и педесе
кинта, чича му оди у Коми и му докара ВЕФ, а самият др.Иванов успе да си купи след месечно
висене пред "Електротехника" телевизор Рубин за 1050 лв. Имаше известна трудност при
вкарването в хола, щото трудно се побра с габаритите си. Ама инак Рубинът свърши добра
работа, веднъж гръмна и утрепа тъщата на др.Иванов.Само с колата нещо не му вървеше,
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 12 
 
вече петнайста година чакаше за Москвич, виж с апартамента по-лесно се уреди, за него чака
само 12 години, но пък работи пет у строителството. 
 
Др.Иванов беше ученолюбив, той толкова усърдно гледа съветски филми у петък, че накрая
научи руския като матерен език. Дори се абонира за Аганьок.Жена му получаваше Рабочий и
кольхозница, а синът му Гьоре беше фен на Мурзылька. Инак др. Иванов си беше откровен
чорбар, когато Левски би чорбата със седем на два, три дена лежа болен. Днес др.Иванов е
охранител, оказа се ,че селският му Кире, да - оня спасител от Съни, днес работи у една
фирма, та он го уреди ,па и шурето на др.Иванов уреди и сега цело село охранява една банка
у Лозенец. Ех,младост, младост... 
 
Др.Иванов се имаше за голем капацитет. Начи той сам си остъкли с винкел и маджун балкона
през 77-ма, с което изцъкли очите на социума. Др.Иванов си направи скара от реотани и
печеше бахур с възторг в неделя, беше голем приятел с продавачката от сладкарницата и тя
му даваше бирата в кафяви шишета, това си беше западен стандарт, на простите балъци
даваха само зелени. Понекога др.Иванов успяваше да си земе за Първи май кока-кола, ама
требваше да върне после шишетата. Веднъж той си гепи едно шише и после гордо сипваше с
него на гостите си парцуца. Ама Иванов беше мераклия. Във Вечерни новини някой пусна
обява " Заменям видео и пет касети за Москвич", Иванов нито за миг не се поколеба и стана
най-важният човек в квартала, по цели нощи пускаха "Командо" и се мислеха за истински
западняци, не като другите завалии, гледащи "Робинята Изаура". Сле като изгледа стотина
пъти касетите, Иванов хитро смени видеото за Москвич, такъв си беше той -голем пич и
капацитет. После във Вечерни новини пуснаха обява " Купувам Москвич на части", щото
другарите на др. Иванов бяха забранили малко свободната продажба на коли. После
др.Иванов си купи Лада на части, нея замени за вила, вилата за Волга, а през 90-та му
откраднаха Волгата. Ама секо зло за добро. Кире му се притече на помощ, сино на Кире беше
гепил у Прага чистак нов Опел и му го косна тънко. Др.Иванов сам си пренаби номерата. По-
късно тая формула доста мангизи докара и на Кире, и на сино му, и на др.Иванов и ей на-
др.Иванов сам твърди ,че си живее добре и сега. 
 
Др.Иванов беше селянин. Веднъж слезе от влака и прескочи трамвайната линия, щото не
беше съвсем сигурен дали тече ток. Но инак др.Иванов бе схватлив и повратлив, още на
втората седмица го вкараха за кражба и измама у Четвърто районно , а там един другар го
попита като как ги умее тия работи. И една чудна сутрин др. Иванов се озова за втори път на
Слънчев бряг със спецзадача. Предрешен като пиколо той ровеше в чантите на френските
туристи. По едно време го назначиа у хотел Актиния, там пребиваваа некои палестински и
кюрдски другари, др.Иванов им предаваше тънички папки със спецификации за оръжие, увити
в новия брой на "Правда", купуваше им Пал Мал, а бакшишите се мъчеше да косне на
поляците по двайсе лева за долар. Тъкмо за тази му дейност пратиха от Полша специален
другар, който го пипна, задържаха др.Иванов в МВР-Слънчев бряг, ама тайно телефонно
позвъняване от София свърши работа и на другия ден го пуснаа с предупреждение
бакшишите да ги предава в ъгловия офис на втория етаж в Актиния. Др.Иванов се омарлуши,
край на "путките" и гювеча за крупието, което го пускаше да гледа западняците на
рулетката.Там др.Иванов даже малко се бе изпедепцал, веднъж гепи гривна от чантичката на
фрау Ц., де да знаеше говедото,че има камера, спреха го на изхода и му наредиха да върне
незабелязано гривната, той свърши отлично поставената задача и отново блесна с умението
си пред един другар, който го поразпита като как ги умее тия работи. Ама другарят къркаше и
го махнаа, та др.Иванов си бе пиколо до септември. Години по-късно пред Магурата
др.Иванов се развихри, бая народ изпищя, екстра живот си беше, др.Иванов никога не бе
печелил толкова пари с толкова малко работа, навиваш топка хартия и хоп!- 1000 долара
чиста печалба. Един път го пребиха едни питеци, те били от Радомир, ама др.Иванов се
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 13 
 
оплака на своя човек, на другия ден питеците нейде се позатриха и оттогава не са се
мяркали. за историите на подобната човешка плява,чудесно пасваща със събирателния образ
на др.Иванов, може да се говори с години. Големи гадове израснаа в татковината на
др.Иванов в годините на мръсната комунистическа диктатура .
 
От: Хан Крум 30 декември, 20:49 
 
Другари, нека сега не се изнудваме,начи, ние винаги сме били за добруването на народа. Да
земем сега другаря Петров. Той беше конекрадец, през 42-ра утрепа един стражар и избега у
шумата. Ние, начи,знаехме, че той краднеше от изедниците, а и стражар успе да утрепе, ето
такъв другар ни требваше и се погрижииме да го запазиме, дадооме му името Страхил и не
сбъркааме. През 45-та другарят Страхил-Петров прочисти много изедници. Прочистваше ги
икономично, без да хаби патроните, добър икономист беше и само с едно дърво ликвидира
бая гадове. Ние оценииме по достойнство неговите качества и го издигнааме по-високо,
пратииме го у околийския пратиен комитет. По-сетне ДР. Петров много се отличи. Той не
забравяше и съселяните си. През 52-ра си припомни некои неща за земеделеца Г., прати го за
прочистване у Белене и му зема къщата. Зема я за бабалъка, щото бил притеснен жилищно.
През 53-та Петров нещо много се разчувства и плака за Сталин, ама много бърже се съвзе и
правилно се присъедини към критиците на култа. После другарите го посочиха за априлец и
Петров стигна до ЦК. През целото време Петров ем беше нещо малко Страхил по отношение
на методите, например поощряваше утрепването на гадовете и изменниците на родината, ем
беше априлец и одеше на лов с другаря Живков и бай Пенчо. Петров положи много усилия в
туризма. Той беше в постоянна връзка с некои другари от МВР, генерали, ловци, некои кадри
от морската столица, имаше и приятелски връзки с другаря Шинкаренко. Петров измисли
например да се пускат повече руски другари в курортите за сметка на туристите от братските
страни, а на местото на последните пък да се увеличи броя на западните гости, та ем да им
земеме валутата, ем да ги разложиме с благата на социалистическата действителност. За тая
цел другаря Петров пусна валутни магазини до Кубан и пусна уиски в дискотеката Златна
ябълка. Той пусна и некои наши момчета да вардят разни девойки със спецзадачи, а после
увеличи и квотата на западните туристи, да ги разложиме още повече. 
Петров си пазеше спомените от село и не забравяше да гепи по некой долар от
самозабравилите се управители на хотели и искаше строг контрол върху бакшишите. Веднъж
наби управителя на хотел Пирин, дееба и лайнара, щото искал пари от шурето на другаря
Петров за пет нощувки през август. Другарят Петров беше и кадър-международник и пускаше
палестински и други арабски другари да гостуват със специални програми за обучение на
първия етаж на хотел Актиния. Бая другари-терористи от целото земно кълбо гостуваха на
другаря Петров. По-късно Петров се преустрои, ние си го знаехме ,че е икономист и му
дадооме през 89-та сто и педесе милиона долара. Петров малко се осра, щото изарчи два
милиона тутакси, ама ние го поощрииме пак и му дадооме още двайсе милиона да си строи
каквото си иска. Петров не ни подведе. Така че , какво сега, това е един от десетки илядите
примери за нашите другари, все ора от народа, за които ние се погрижииме. Ей сега за
осемдесетия му рожден ден му подарииме пушка Броунинг, като тая дето я подарииме на др.
Калугин за утрепването на изменника Георги Марков. Тука че издам една тайна, ние
откупииме пушката от Калугин сетне, щото оня се разприказва и сега я дадооме у правилни
ръце. Другарят Петров "хвърли доста момчета у борбата" и имаше некои ликвидирвания, ама
без борба нема победа, както казваше фон Браухич. Като стана дума за благородници, ето
,ние и за благородниците се грижиме. Па одете у Слънчев брег да видите що хотели се строят
за лондонските апапчета на Дедомони.Ние и за братските съветски другари се грижиме. И
сега, начи, тука се дърдори за мафия. Айде глей кви обвинения без почва. Ние сами
отстрелваме кметовете, тия алчни чиновници. Грижиме се за чистотата и реда. А за
престрояването на брега кво сме виновни, нали искахте перестройка и ние престроявахме и
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 14 
 
че продължаваме да презастрояваме. Обещаваме за пет годин да построиме това, дето
другите народи не са построили по курортите си за сто години. 
 
 
От: Хан Крум - 30 декември, 17:50 
 
София беше малък град,от гарата до края на Борисовата градина,улиците ги миеха с големи
макари с маркучи,по тротоарите имаше сифони,отвинтваха ги и миеха.Сградите бяха
разрушени от бомбардиравките,на мястото на днешното Енерго имаше една струтена
сграда,изтърбушена,от железобетона стърчаха ръждиви парчетии,до нея направиха
баскетболното игрище на Левски.Зоро,един полуинвалид, трамбоваше червената настилка,а
зимата я поливаше с маркуч за пързалка.До иглището цялата улица "Триядица" беше с
интендантски работилници.Шиеха пагони,фуражки,шинели, военни обуща,сякаш строяхме
военен комунизъм. От време навреме пускаха за тренировка сирените.Трамваите се засъхваха
претъпкани по завоите.Вътре все едно,че отваряш консерва с копърка-гледат те хиляда
очи.Кондукторите,целите потни,можеха в търапаната да ти перфорират пръста.Нямаше
коли,тук таме някой ЗИМ.СОАТ още работеше,появиха се първите бюра на ТАБСО,а по
кръчмите свиреха нещо като джаз.За 50 лв(сеташни 50 ст.) можеше да пиеш гроздова,
лимонада в шише с порцеланова капачка, да поръчаш двойка кебапчета и две филийки.
Заплатите бяха по 650 лв. 
Константин Казански се появи много по-късно,изпя "Малък принц" на Сони и Шер,сетне дуфна
и пееше руски песни из Франция.Неговата група "Петте хълма"дънеше яко на Международния
лагер през 68-ма.После ги разкараха някъде.Стефан Воронов наистина беше много талантлив.
Но и плочката със "Щастливия шейк" излезе близо 10 години след оригинала на Бил Хейли.
Виж "Бабмбука" повече имаше легендарна слава,но на бамбукови крака.Там ходеха предимно
звезди от артистичните среди,но от тези с партийните книжки. Бъкаше от ченгета. В събота
нямаше къде да седнеш, имаше двайсетина ресторанта. Най-готино беше в Грозд, "Прага",
"Берлин", "Варшава" и "Ариана".  Ресторант "Република" (в градината срещу къщата на
Вазов") си беше стара кръчма.Кафето на "Руски" и "Раковски" беше вече махнато, направиха
галерия,отзад продаваха сувенирчета. После съвсем разкараха постройката. 
На уличката до магазин Явор беше изложен фургона с кита,а циркът беше точно на мястото на
статуята на Ленин.На нейно място сега се издига новата статуя на Чапкъна.Отпред,дето е
подлеза,бяха перилата на последната спирка на петицата.Зад цирка почваше "Найчо Цанов",
на мястото на Булбанк беше улица "Лом", а там се намираше бояджийската кооперация
"Багра"5. 
Няма голяма разлика между онова и сегашното времеи никаква носталгия не може да ни
мъчи.Както виждаш,в Парламента има депутат Живкова,Пирински е председател,внука на
Борис Велчев-главен прокурор,кабинетът на Виденов е ачик-ачик реставриран,ако набараш
списък с имената на децата на другарите от ЦК и градските комитети на Партията по места,ще
установиш грандиозната метаморфоза,извършена в името на комунизЪма.Те си го построиха,а
народа забравиха.Имаше такъв почин,при поскъпване на цените,казваха: "за добруването на
народа". "Класата-хегемон"(работниците и селяните) още по онова време бяха забравени.
Демагогията беше ужасяваща. Но как простотията превзе всичко? Кубрате, в ония времена в
министерствата, в партийните ведомства, в УБО, в учрежденията властваха баяти селяни.
БАЯТИ. Те си говореха на ужасяващ диалект, а който не говореше така, не беше другар и
можеше да го разкарат.Повсевместно назначаваха "селски" на пазвантските и слугинските
служби,гъмжеше от нискообразовани хора и даже в телевизията се говореше на ужасен
диалект.Така беше модно.Виждал съм хора с по две висши образования да се мъчат да
говорят по шопски в компаниите,само и само да не стоят като бели птици.Бе ти глей Батето и
че загрееш. Целата телъевизизия наричаше Живков "Тато".Правешкият жаргон се
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 15 
 
конкурираше с гаовски,трънски и пр. влияния. Покрай 10-ти ноември моден бе изразът
"Требва бръз преход".Още по гадно беше да слушаш хора,родени в източните краища да се
мъчат с шопския диалект.А най-мъчителна беше модата да се говори твръдо,но с руски
акцент.Тия беа най-правоьернитье приятьели режима.И до днес у нас е пълно със савьетски
вазпьитаньици,бизньесмени разбира се. 
 
Kогато Юри Гагарин мина по жълтите плочки,(помня го,беше тих слънчев ден,хората наистина
плачеха от възторг и се хвърляха към колата през шпалира),като че аха-аха да повярваме в
комунизма.На следващата година в Градската градина откриха изложбата "Американски
пластмаси",от огромна цветна снимка Кенеди се усмихваше,до него беше костюма на Джон
Глен ,а вътре бяха изложени такива чудеса,че цялата комунистическа пропаганда хвръкна в
космоса.Още се чуваха думите на бай Тошо на Осмия конгрес: " И до иляда деветстотин и
осемдесета ше построиме социализъма и ше преминеме към комунизъма",а посетителите на
изложбата излизаха като ударени с парцал,грабеха каталози и значки и тогава май се свърши
всичко.Идеята умря.Бай Тошо стана за кашмер,особено с тезисите,Радой пусна лафа "Няма
вече ала-бала,ей го иде фестивала,кой със бели,кой със черни,на тезисите да сме верни".
Веднъж през 64-та съвсем случайно се возих в една Волга по пътя до Якоруда с
Пирински,като разбрах,че е роден в Ню Йорк,го гледах като отровен.За музиката лафът беше
"Тошо комуниста забрани туиста". По онова време тръгнаха малките плочки и Битълсите
мамата разгониха окончателно на комунизма. На прожекцията на "A hard days night"
изпотрошиха прозорците на киното и тогава забраниха всичко.То и преди това спряха
концерта на Емил в зала България,публиката неистово скандираше "туи-и-ст,туи-и-ст",ама
Емил не излезе. Плочките влизаха през Сърбия,носеха ги сърбите,шофьори караха от
арабията френски сингълчета,но най-вече децата на дипломатите внасяха заразатал По Луна-
парковете продаваха малки чернобели снимки на културисти,полуголи мацки и снимки от
"Bravo",на количките пускаха някое италианско парче,Битълс,Енимълс и Стоунс,тук таме Бийч
Бойс.По радиото пускаха само Лилито и Гюрга Пинджурова,през останалото време дънеха
хорови песни за Партията и съветски военни маршове. Чак през 1967 бате Асен пусна Im a
Loser ,все едно ,че падна бомба. Следващото парче на английски беше на новата 1969-та
година ,пуснаха Hey Jude.Година и половина по-късно пуснаха фалшименто плочи,Естрадна
палитра и т.н.т. През всичките тези години народа слушаше сръбското радио,Радио
Скопие,Метронома,Радио Кувейт и пр. Най-готино беше предаването "Попалбум" по скопското
радио в петък от три часа.След това в 5 и 10 си пускаш Метроном и се кефиш. 
В махалата имаше един Сталин,свиреше на акордеон ,крачейки с панталони "сорок пять",даже
накланяше едното рамо,суингираше демек.Като дойде Антон Югов,Сталин се прекръсти на
Сашо и смени гащите.Антон Югов беше голем натегач.По улиците вечер се разхождаха
отрядници с дълги шлифери и такета,с червени ленти на ръкавите.В махалата другарката
Карачорова обикаляше по апартаментите,да види дали няма някой свободен квадратен метър
и да настани наши квартиранти.Антон Югов лично звънеше по заводите в неделя,хората се
чанчеха от бач.В завод "Георги Кирков" оксижените светеха денонощно с карбиден виолетов
блясък.Правеха котли и куполи на танкове. Като дойде бай Тошо,хлябът беше по 1,50. По
едно време щеше да има война и ни учеха да лягаме под прозореца при ядрен взрив,увити в
бели чаршафи.Сигурно за да умрем заклани от счупените стъкла.Ние си направихме сто кила
сухари,увивахме ги във вестник "Работническо дело",ядохме ги два месеца.Тъкмо свикнахме
със сухарите и свърши лука.Абе нямаше една глава лук.На ул.Сердика пуснаха по кило на
семейство,цели семейства се правеха,че не се познават.Всички си траеха,кварталният ни
знаеше,но и той си траеше.Цирк,другарки и другари. 
 
OwnerBG Написал: 
> barbaron Написал: Спирам до тук, ... 
> Хич и не мисли да спираш. 
Апокрифна История на България (1944-2008)  Page 16 
 
 
От: Хан Крум 31.12.2008, 09:37 
Когато анализът на Иван Кръстев вещаеше взрив на статуквото, аз силно се усъмних в
прогнозата. Дори вече виждам едно тайно намерение на Симеон Втори да си отмъсти на
българите, след като си е прибрал сребърниците. Да видим защо българите така сляпо
гласуваха за него. Те гласуваха за един ореол, за една легенда, за онзи добър цар, в чиито
наследник, вече възрастен, дошъл сякаш от щастливото детство преди комунистическата
чума, виждаха възкръсването на божия помазаник. И обещаващ при това несимволично
благоденствие. И дотук, дами и господа , другарки и другари и домнули. Първата грозна, ама
грозна навалица от хитреци, втурнали се да се качат на каляската лъсна днес с "качествата
си". То не, че не се осраха тотално заедно с лидера си, но сега виждайки потъването в
блатото, отново в навалица скачат като плъхове. За сбирщината нахалници, егоисти,
кариеристи и негодници, наречена кратко НДСВ, няма какво да говорим, то си е ясно от
първата минута. Жертва на тяхното затлъстяване сме всички ние. Грозното тук е падението на
окончателно бившия вече цар. Защото, освен че се призна за негодник с актовете си на
реституция и своите тайни сметки на първо място, сдружавайки се в замяна с убийците на
България, с осакатилите живота на поколения българи червени разбойници, Симеон закла
ореола на баща си. Той несимволично уби за втори път жертвите на комунизма, като ги
накара да се обърнат в гроба си. Царят легитимира в ЕС кастата на екскомунистическата
олигархия, той загроби мечтата на хората да се освободят завинаги от ДС и комунистите,
нещо повече, чрез своята политика, той послужи като чудесна почва за неокомунистическия
реваншизъм, за амнистията на престъпната ДС-проказа. Царят направи възможно
премахването и на малките завоювани позиции срещу комунистите. Сега той има гори и
имоти, ама няма четници, няма корона, няма приказката за спасителя в Мадрид. Край. Във
филмите за благородници и самураи, за рицари и офицери на честта при подобен край се
случва харакири. Чаша отрова, последен изстрел след тежък размисъл и терзание. Да, ама
Царят няма сърце. Той няма и никога не е имал най-малкото намерение за съпричастност към
хората в България. Има