Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ, бежанец без родина, и второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив. Моето детство беше приказка. Старият град - там има едно енергийно поле, около Хисар капия. Всичко това, което е под земята - руините, разните могили, старите къщи от Възраждането, няма начин там да не бродят духове, има някаква топлина. Съжителствахме всички етноси - гръцката махала, българската махала, зад Хисар капия циганската махала, евреите в Ортамезар. Тази мултинационалност съм я усетил отрано и съм я приел като нещо естествено. Другостта съм я срещнал не в агресивно състояние, а в детската идилия. Затова съзнавам, че в кръвта си съм арменец, в съзнанието - българин. А всъщност съм космополит.
Докато отивах на училище, аз минавах покрай Джамията, после покрай протестантската църква. Учебните ни занятия започваха с молитва в една малка църквичка в двора на училището. С приятели ходех в Синагогата, в православния храм „Света Богородица”. Скъпи са ми нещата от детството, защото те говорят за една хармония. Първото момиче, което целунах в Пловдив, в училището, до чешмите, после стана моя съпруга. Беше хубаво: тези тепета, особено арменското! Любовта цъфтеше, това бяха едни красиви майски нощи.
Аз не гледам толкова мрачно на новото време. Преди 2400 години Сократ също е смятал, че светът отива към катастрофа. Но се оказа, че не е така.
Има висши сили, които наблюдават и хармонизират нещата. Вярвам, че ако човечеството запази разнообразието си, различността си - като север и юг, изток и запад, като жълто и черно, различните религии и ценностни системи, нещата ще се хармонизират. Краят ще настъпи, когато някой каже: „Ей така трябва да бъде”. Тръгнем ли към уеднаквяване, ще бъде страшно.
Безпомощен съм. Когато внезапно срещу мен се изправи злото, аз губя рефлекса за самозащита. Злото ме парализира.
Мисля, че Достоевски е бил най-близо до истината. В човека са заложени и доброто, и злото, и ангелът, и сатаната. Законите, порядъкът трябва да респектират злото и да го държат в страх, за да не се изяви.
По Марица