Романът "Омбре" на Емил Тонев е преведен на немски като "Наричаха го Омбре" и според рецензентът авторът се заиграва с мотиви от киното на 60-те години. Става дума за филма на Мартин Рит от 1967-ма година "Наричаха го Омбре". Една малка група от хора е принудена да оцелява в необичайни и обикновено неблагоприятни условия. В крайна сметка задругата е нарушена, следва сблъсък на героя с групата, налице е разбира се и една атрактивна, тайнствена жена - това са мотиви, които присъстват както във филма, така и в романа.
Сюжетът
В "Омбре" става дума за един журналист, който през 1997-ма година решава да напусне мизерните условия за живот на Балканите и конкретно в България и да замине при сестра си в Париж. За да събере достатъчно пари, той иска да завърши една последна сделка с наркотици. Както може и да се очаква, планът се проваля в последния момент, престрелка с представителите на мафията, бягство. В крайна сметка героят остава без пари и без стоката.
Спасяват го аутсайдери, които се занимават с производството на дървени въглища. Те са изпадналите от системата субекти на 90-те години. Живеят далеч от шумотевицата, в хижи, близо до гората. Вместо в Париж, Ангел попада в един свят, доминиран от сенките. Омбре на испански означава именно сянка.
Суперлативи
Авторът на рецензията хвали стилистичното майсторство на Емил Тонев при предаването на ежедневието на героите, както и вплитането на малките пробойни, които в крайна сметка ще разбият задругата. В крайна сметка Тонев завършва историята изцяло в духа на най-добрите уестърни: докоснат от смъртта, понесъл много загуби и провали, героят си тръгва, за да запише историята си.
Източник: www.dw-world.de
Повече за автора..
Прочетете разказите и ще разберете пловдивската връзка!
А ети и оригинальт на рецензиятa...