Христо Г. Данов, историята и ние"Живеем в бързо време" важи и за възможностите, които пропиляваме днесот Ангел Димитров, Дневник по повод 180-та годишнина от рождението на Христо Г. Данов
Когато настоящето боледува, миналото винаги се завръща: най-често за да ни напомни колко трайно и болезнено сме свързани с онези тъмни черти от българския исторически образ, с които най-много ни се иска да се разделим. Позволявам си това обобщение със съзнанието, че тъкмо причинителите на съвременните проблеми въобще не си дават сметка - а и не се интересуват - за последиците от своите действия върху държавното име и върху състоянието на националната общност.
Тези думи със сигурност не са подходящо въведение за събитието, което ми се иска да не остане без внимание: на 27 юли се навършват 180 години от рождението на Христо Г. Данов. Историята освен наука е и памет, знание и отношение. Всяко общество решава проблемите си чрез своя исторически опит, в който вгражда поуките, примерите и ориентирите от собственото миналото, а ако те са недостатъчни - използва необходимото от чуждия опит. Тук само ще напомня, че колкото по-ограничен е собственият опит, толкова по-големи и нереални са очакванията за бъдещето.
Ако не си припомняме събитията и образите от миналото само заради юбилейната тържественост и риторика, какво бихме могли да вземем като пример от популярна и разностранна личност като Христо Г. Данов днес, когато в публичния живот компетентността и почтеността, следването на високи цели в името на общото благо, принципността, благородството и достойнството - все негови характерни качества - са твърде дефицитни? Въпросът е по-скоро риторичен, затова ще спомена само няколко обстоятелства от неговата професионална и обществена роля, които имат трайно значение за модерната българска култура.
Данов е емблематична фигура в обществения живот в продължение на повече от половин век през две тясно свързани, но и противопоставени епохи - на националното възраждане и на градежа на възстановената българска държава. Може би е по-точно да се каже, че той принадлежи на епохата на модерността като активен участник и един от нейните вдъхновители. През цялата си дългогодишна дейност е удивително отворен към новостите в културата, един от най-ярките примери за изгражданото през Възраждането съзнание за принадлежност към модерния свят и за вдъхновяващия стремеж да бъдат следвани неговите високи образци. Общонародна просвета, модерно образование, съвременна наука и нови технологии - това са опорните точки на вярата му в обществения прогрес и в способността на българите да го постигнат. Не случайно един обективен наблюдател на българския обществен живот като американския мисионер Джеймс Кларк го определя като "един от най-интелигентните и прогресивни българи".
Визионер с високи цели за бъдещето на нацията, Данов е същевременно реалист, опрян на собствения си богат житейски опит и с респектиращо точна мярка за българското състояние и за културно-историческата дистанция от желаните образци. Тревожното изоставане във време, чиято скорост на развитие при напредналите държави е обезкуражавала мнозина, за него е било постоянен стимул за действие. "Живеем в бързо време" е една от характерните му оценки за епохата, но тя е също толкова валидна и днес, когато животът рядко дава нов шанс на пропилените възможности. Той е между неколцината българи, които формират чувството на пиетет към книгата, което, надявам се, все още би могло да бъде опазено. В този смисъл неговото историческо значение е не само на първосъздател и стожер на модерното българско книгоиздаване и книгоразпространение, но и на човек с мощно влияе върху културната политика, която дори насочва във време, лишено от регулативните функции на държавата.
Не бих искал да създавам някакъв идеализиран образ. Юбилейният повод ме кара обаче да напомня и за една друга страна от дейността му, също актуална днес - кметският му мандат в Пловдив през 90-те години на ХІХ век. Отстъпил на увещанията да насочи богатия си организационен опит към проблемите на града, Данов прави много за неговото благоустройство, хигиенизиране и уреждане по "европейски". Тогава започва укрепване на бреговете на Марица, залесени са пловдивските хълмове, въведени са строги хигиенни норми по пазарите, опазен е Бунарджикът от специалния интерес на височайшата княжеска особа. Данов предизвиква проф. Иван Шишманов да предложи на своя родственик Алеко Константинов да използва в бъдеще тъкмо него като образ - антипод на Бай Ганьо.
Данов и малцината национални дейци от неговото поколение с близка до неговата популярност осъществяват не просто пряката културно-политическа приемственост между Възраждането и Третата българска държава, а съхраняването - в новите условия и в една жизнена форма - на най-важните тенденции от възрожденската епоха: нейната ориентация към най-високите чужди образци, нейният демократизъм, идеализъм и национално осмислен борчески дух. Пилеенето на това наследство в новите динамични условия на пренареждане на общественото битие след Освобождението неведнъж е ставало повод за носталгия по духа на Възраждането. Но този дух е бил жив, олицетворявали са го личности с авторитета на национални старейшини като Данов, за да даде сила на българските амбиции за водеща роля на Балканите и достойно място в Европа. Днес, когато сме част от демократична Европа и всекидневно се убеждаваме в тежкото бреме на лошото си социално и политическо наследство, вероятно повторението на възрожденския устрем би могло да ни изведе до желаното равностойно място сред партньорите ни в евроатлантическото пространство.
Ето и още биографични данни за големия българин, свързал живота си с Пловдив: