На 9 декември православната църква чества зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна. Според Стария завет, тя била бездетна и се помолила на Бог да я благослови с дете, като обещала да му го посвети. Молитвите й се сбъднали и синът й Самуил станал един от най-известните пророци.
Св. Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. В деня на нейния празник жените не работят, за да не се разболяват децата им. Гадае се за брак на момите като се засяват пшеничени зърна в ново гърне с вода. В случай че до нова година семената покълнат - това е знак за скорошна сватба.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Гости посрещат именничките.
На този ден православната църква чества зачатието на св. Анна, майка на Богородица. Покровителката на брака, семейството и майчинството, закрилницата на девиците, вдовиците и бременните се почита от жените, които в този ден не работят, за да не се разболяват децата им; не боядисват, защото според поверието тогава започват родилните мъки.
Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. В деня на св. Спиридон, 12.XII., жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). В деня на св.Данаил, 17. XII., празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си те са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.