Новини

След втората неуспешна обсада на Виена и разгрома на турците от Ян Собиески, започва войната на Свещената лига -Хабсбургската империя,Полша, Венеция и Русия, срещу Османската империя. Тя продължава от 1683 до 1699г. Създават се благоприятни външнополитически условия за въоръжено надигане на българите.

Първи въстават жителите на Търново. Старопрестолният град е важен духовен център, а българското духовенство играе решаваща организационна роля. Подготовката на въстанието е оглавена от Ростислав Стратимирович, вероятно потомък на Иван Срацимир. Той заминава за Русия, за да търси подкрепа за начинанието. Там се среща с руския патриарх Йоаким III, който стои в основата на руската политика за духовно подчинение на християнските народи под османска власт. Въстанието избухва през 1686г., още преди Ростислав Стратимирович да се завърне от Русия. То обхваща Търновско, Габровско, Златишко, Софийско и др. райони от двете страни на Балкана. Турските войски, подготвени за война срещу Полша, са хвърлени срещу въстанието. След кръвопролитни сражения една малка част от въстаниците успяват да достигнат планината. Към тях се присъединяват чети от Южна България, под командването на Савелий Дубровски - племенник на Йоаким III, който идва от Цариград.

Многобройна турска войска сломява съпротивата, а двамата водачи, тежко ранени се укриват в Рилския манастир. По-късно те успяват да избягат в Русия.