Новини

Страховете в Берлин за нашето членство постепенно избледняват, казва посланик Меглена Плугчиева

^{Меглена Плугчиева е посланик на България в Германия. Тя заема поста от 2004 г. Била е заместник-министър на земеделието и горите. Завършила е Висшия лесотехнически университет в София. Получила е орден "Федерален кръст за заслуги" - първа степен, от германското правителство.}

- Г-жо Плугчиева, какви са новините от първото посещението на Георги Първанов в Германия, откакто страната е председател на ЕС?
- Да и откакто той е във втория си мандат. Това е символично и добър знак за нашите традиционни добри отношения. Визитата става в най-голямата и икономически най-силната провинция - Северен Рейн - Вестфалия. Тя е с 18 милиона население и 489 млрд. евро брутен вътрешен продукт. Тази провинция, ако не е част от ФРГ, би се наредила на 4-то място по икономическа мощ в Европейския съюз и на 14-о място в света. Освен това тя е най-големият ни търговски партньор. Затова посещението на президента има съответната значимост. Предстоят му срещи в парламента на провинцията и съответно с министър-председателя Рютгерс. След това следва разговор в Берлин с федералния президент проф. Хорст Кьолер. И, разбира се, посещението му съвпада с откриването и на международното изложение "Лов и куче", където България е във фокуса на вниманието. Естествено бе и краткото му присъствие на това важно изложение. Така че това е добра реклама за страната ни.
- Можем ли да очакваме подкрепа от Германия за отварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"? Президентът е включен в екшън плана на кабинета за спасяването на двата реактора.
- Темата "Козлодуй" е въпрос на договор, който трябва да се изпълнява. Дали ще бъде преразгледан, това е друг въпрос. Атомната енергетика в Германия е специфична тема. Предишното правителство взе решение за спиране на всички АЕЦ до 2020 г. В момента обаче за целия Евросъюз темата енергийна сигурност е изключително важна и е един от приоритетите на германското председателство. До лятото федералното правителство ще трябва да излезе със специална концепция за енергийната политика на Германия. Темата за атомната енергетика е актуална и предвид факта, че се обсъжда на първо място независимостта на ЕС в енергиен план. Старанието е да се излезе с общоевропейска енергийна политика. Това ще бъде във фокуса на вниманието през март и Германия отдава специално значение на проблема. Говори се за енергиен микс, т.е. енергията да е произведена от различни видове източници. Ето защо ЕК залага на все по-увеличаващо се дялово участие на енергията от възобновими природни източници. До 2020 г. се очаква делът на тази енергия да нарасне с 15-20% в сравнение с 1990 г. Германия ще настоява Европа да говори на един глас със страните доставчици на енергия, за да има по-голяма независимост на съюза. Вярно е, че тук и в момента се възобнови темата атомна енергия. В договора между двете коалиционни партии, които управляват ФРГ, е залегнала клаузата за непроменяемост на позицията за АЕЦ. Но не можем да гадаем какво ще се случва във вътрешната политика на Германия, още повече да разчитаме на промяна особено в този аспект. Предоговаряне надали е възможно. Затова не смятам, че трябва да се подхранват големи очаквания.
- Либийската агенция Джана разпространи информация, че заместник-председателка на Бундестага е похвалила независимостта на съдебната система в Триполи. Изясни ли се случаят с г-жа Герда Хаселфелд?
- Естествено, реагирах веднага и поисках среща след връщането на г-жа Хаселфелд. Освен с нея разговарях и с депутата либерал Фон Есен, който е бил също в делегацията. И ми беше подчертано, че при всички разговори този тежък казус е коментиран. Дори госпожа Хаселфелд категорично е поставила въпроса за положителното му решение и през тази призма са пречупвани всякакви искания на либийската страна. За съжаление тя сподели, че и с други чужди делегации също е прилагана една не съвсем коректна практика, което донякъде обяснява тази наистина за нас странна информация на Джана. Да припомня, че излезе и официално опровержение от кабинета на г-жа Хаселфелд
Освен това федералният външен министър Щайнмайер, а и самият канцлер г-жа Меркел, при немско председателство сега са ангажирани изключително активно и не само официално, но и по всички възможни пътища работят по този много тежък случай. Той вече не е само български, но е и проблем на ЕС.
- Министър Щайнмайер подкрепи кампанията ни "Не сте сами" и носеше лентичка в София. Кой друг член на германския кабинет откликна на призива?
- Министърът на вътрешните работи Волфганг Шойбле, като разбира за какъв акт на подкрепа става дума, веднага сложи лентичката с нашия трикольор. Смятам, че тази подкрепа, която идва и от обществеността и на най-високо политическо ниво, дава основание да имаме много по-големи надежди за благоприятно решение на тежкия казус. Трябва да изразим особено дълбока благодарност за тази солидарност и подкрепа.
- Как се чувствате като посланик на вече европейска България?
- Чувствата са много смесени. Преобладава чувството на гордост, че сме нация, която успя и заслужава това доверие и членството си. От друга страна смятам, че има много
голяма доза историческа справедливост
Ние, които сме част от Европа в географски, в културен и исторически план, вече сме част от нея и чисто политически.
- Подобриха ли се настроенията към нас в Германия?
- Да, наистина отношението се промени. На нас се гледа като на член на едно семейство, на една общност. Това усещане е изключително приятно. В същото време очаквам в следващите месеци напрежението да се увеличи, усилията ни да бъдат по-големи.
- Доколко се оправдава скептицизмът на немците по отношение на България? Появи се информация, че само една четвърт от гражданите на старите страни членки одобряват членството ни. Набелязали ли сте си нови мерки за подобряване на имиджа ни?
- В Германия се знае доста малко за нас, особено в западните части. Хвърляме огромни усилия, за да преодолеем този информационен вакуум и да представим страната в реалистична обективна светлина. 2006 беше първата година, в която Германия успя да намали безработицата под 5 млн. Но предвид затрудненията немците имат резерви по принцип към разширяването на ЕС и ние попаднахме във фокуса на този скептицизъм. Притесняват се да не залеем пазара на труда, да не внесем некачествени стоки, особено хранителни, имат опасения и по отношение на престъпността. Тези техни страхове лека-полека изчезват. Германците, които познават страната ни, гледат на нас не само на прекрасна туристическа дестинация, но и на подходящо място за инвестиции и бизнес.
Имаме и около 15 000 студенти, които учат тук и са прекрасни посланици на страната. Навсякъде чувам много ласкави отзиви за тях и те са голям потенциал за бъдещето на двустранните отношения. Много по-радващо е, че много млади хора, които завършват образованието си тук, предпочитат да се връщат в България. В посолството дори работи такъв проект - банка данни на завършващите в Германия студенти, които искат да работят в родината си. Предоставяме данните на търговско-промишлените палати. По този начин работа са намерили вече около 15 души, които се трудят в немски фирми, желаещи да стъпят на нашия пазар. Сред по-старите емигранти също има хора, желаещи, когато се пенсионират, да се върнат в европейска България.

Юлияна Узаничева, Стандарт