Една от най-великите личности, с които Пловдив се гордее е арх. Йосиф Шнитер (роден 1852 г, в Нови Биджов, Чехия – починал 1914 г, в Пловдив), по народност чех, именит архитект, инженер и геодезист – най-големият и самоотвержен строител, който град Пловдив някога е имал. Завършил Строителния Факултет на Политехническия Институт във Виена, той се включва като доброволец в Руско-Турската война. Още преди подписването на Сан-Стефанския мирен договор, Йосиф Шнитер е пратен от командването в Пловдив.
След Освобождението и след изтеглянето на руските войски от Източна Румелия, първоначално той започва частна практика, но по-късно същата година (1878) е назначен за главен инженер и началник на техническата служба на община Пловдив – длъжност която той не изоставя до смъртта си през 1914 г.
Сред най-известните сгради, проектирани или построени от него до 1885 г. са: - Главното девическо училище (1879-81) – на снимката по-долу, по-късно сградата е адаптирана за картинна галерия; намира в Стария град, на ул. Съборна 14, в богато озеленен двор, навътре от улицата; строена е в стил неоренесанс;
- Камбанарията „В памят Освободителям” към катедралния храм „Света Богородица (1880-81);- Църквата „Св. Георги Победоносец” (1881-83);- Църквата „Св. Св. Кирил и Методий” (1882-84);- Десетки частни къщи, сред които къщата на Йоаким Груев.
Подпомага Съединението (6 септември 1885) и участва в Сръбско-българската война (1885) отново като доброволец.
След завръщането си в Пловдив, той проектира десетки нови сгради в Пловдив, между които:- къщата на Драган Манчов (1887);- къщата на братя Свещарови (1888);- къщата на Иван Герджиков (1890);- къщата на Иван Андонов (1891);- търговската къща „Орозди Бак” на Главната улица (1896-97), която не само проектира, но и ръководи строителството й – там за първи път прилага стоманобетон;- по негов проект се изгражда хотел „Метропол”;- къщата на Константин Найденович (1905-06);- сградата на техническия отдел на Пловдивската община, на която е проектант и ръководител на строителството;- камбанарията на църквата „Св. Петка”, на която е проектант и ръководител на строителството.
Всички сгради проектирани от него и строени под негово ръководство впечатляват дори и днес с класическата си монументална красота. Но все пак, най-голямото творческо постижение на арх. Йосиф Шнитер си остава Генералния регулаторен план на Пловдив, който се явява и първият съвременен градоустройствен план на Пловдив, изработен в периода 1888-91 и утвърден с княжески указ през 1896 г., с който се решават комуникационни и инфраструктурни проблеми, създава се стройна зелена система на града и се съхранява архитектурното наследство, толкова важно за град като Пловдив.
Йосиф Шнитер приема българско поданство през 1906 г., и след 36 години активна творческа дейност посветена на тъй обичания от него Пловдив, той умира като един от най-достойните му граждани – на 26 април 1914 г., на 62-годишна възраст.
(информацията е почерпена от книгата на Георги Райчевски „Пловдивска Енциклопедия”, азбучен наръчник за важните лица и исторически събития в Пловдив)
През годините на всеотдайна работа, главният инженер на Пловдив води нескончаема битка с безсъвестни и алчни строителни предприемачи, с подкупни чиновници, които за да се отърват от него неколкократно искат оставката му, обвинявайки го в заядливост и свръхамбициозност. Някои от обвиненията са живи и до наши дни, както е неизчерпаема и бездънната страст, родена от интересите... Отговор на всички тези страсти, обаче, дава земетресението през 1928 г, когато ѕ от сградите в Пловдив са разрушени. Сред тях няма нито една от сградите на Йосиф Шнитер, дори и пукнатини нямало по тях!
През 1914 г. инженерът тръгнал да спасява пловдивчани, които останали без вода. Газенето в ледената Храбринска река, докато траел ремонта на водопровода, уви се оказало фатално за здравето и живота му....
(информацията ни бе предоставена от художника Тодор Радунов, Пловдив)