Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Произхожда от известния възрожденски род Чалъкови. Следва медицина в Пиза, завършва във Флоренция; специализира хирургия в Париж. От 1848 до 1860 година е първият градски лекар в Пловдив; през 1849 година открива тук и първата българска аптека.
От 1861 до 1877 година е представител на Пловдивската епархия в Цариград. Д-р Чомаков взема дейно участие в черковно-националните борби. След Освобождението (1878) отново се връща към медицинската професия; става председател на санитарния съвет в Пловдив. Той е и първият председател на благотворителното дружество „Св. Пантелеймон, което подпомага бедни болни граждани и управлява градската болница.
Като виден деец на Либералната партия е избран за депутат в Областното събрание, член е на Постоянния съвет (1881-1882) на Източна Румелия. След провъзгласяването на Съединението (1885) е подпредседател на Временното правителство на Южна България. От 1885 до 1887 година е управител на болницата. През 1887 година е назначен за министър на народното просвещение в съединеното Княжество България. Избиран е за депутат в I-то и II-то Обикновено народно събрание.
(по-голямата част от информацията е взета от книгата на Георги Райчевски Пловдивски Хроники, 1999)
.............................
Наскоро излезе двутомника на Илия Тодев Д-р Стоян Чомаков /1819-1893/ живот, дело, потомци. Част първа: Изследване;(http://www.bgbook.dir.bg/book.php3?ID=11533) Част втора: Документи (http://www.bgbook.dir.bg/book.php3?ID=11571).
Книгата е пръв опит за написване научно-изследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена фигура от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60-70-те години на 19 век, тъй като двете теми почти съвпадат. Сърцевина на труда са третата и четвъртата глава - те изследват дейността на Чомаков през 1861-1878, когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия.
Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политики да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870 е създадена Екзархията и на българите е признат статус на милет (нация). Името на Чомаков (1819-1893) се свързва предимно с борбата за църковна независимост. Той е фактически нейният водач. След Освобождението остава във високата политика. Други особености на д-р Стоян Чомаков: русофоб, еволюционер - бил е твърдо против Априлското въстание.
Двутомникът възкресява позанемарената форма за такава литература, а подчертаното в предговора от Стефан Дойнов: ... Пренаписвайки историята на извънредно комплицирания и извънредно важен за нас Църковен въпрос... е извънредно ангажиращо. Друго важно: За пръв път в българската историопис е направен сполучлив опит за политическо портретуване на видни турски сановници...
В първи брой на издаваната от Петко Славейков в Букурещ “Смесна китка”, печатана “у светая Митрополия, с църковно-славянски букви” се съдържа признателно посвещение към Стоян Чомаков. В знак на признателност за родолюбието му, П.Р. Славейков пише:
“О, български заспали синове!
Дечица, момци, вси млади и стари!
От сън станете, мъдрост ва зове,
Венчан ще бъде, който се предвари.”
/”Век и гласъ”/