(Информацията ни е основно базирана на студията на Георги Константинов).
Роден в будното възрожденско градче Копривщица, Найден Геров отрано разбира ролята на добре организираното училище и просветата за възмогването на българския народ. Благодарение на обществено-политическата му дейност в Пловдив, този град се превръща в едно от най-големите просветни средища в България. По негово предложение жителите на града започват да го назовават с българското му име Пловдив, а не Филипопол или Филибе. Пак по предложение на Найден Геров денят на Св.св Кирил и Методий, 11 май, започва да се чества като общобългарски празник на просветата. В периода, когато той развива интензивна училищно-просветна дейност, все по-актуален става въпросът за изграждането на единен книжовен език на българите. Найден Геров се интересува от езиковото богатство на народа ни, влизайки в съприкосновение с устното му творчество. Обхванат от амбициите да докаже изразните възможности на българския език, той написва първата българска поема `Стоян и Рада`. След Освобождението отдава силите си за завършване на Речник на българския език. До края на живота му са отпечатани първите три тома, а другите два - след смъртта му - от неговия племенник.
.............................
Найден Геров е роден в Копривщица, родното място на Каравелов, д-р Чомаков, Т. Каблешков, Йоаким Груев, и на редица още именити герои от времето на нашето Възраждане. Град Копривщица, заедно с Калофер, Карлово, Котел и другите прибалкански и средногорски градове, играе историческа роля в процеса на народностното българско събуждане. Това е град, който по средата на миналото столетие има завидно благосъстояние, град на джелепи и бегликчии, на горди, свободолюбиви и ученолюбиви българи. Икономическото благосъстояние и романтичната природа тук създават по-независими характери, способствуват за едно по-активно и творческо родолюбие, което заразява и околните градове, и създава дейци с общонародни заслуги. Известността на Копривщица в миналото столетие е голяма. Копривщенските чорбаджии са във връзки с чужди търговци и с турските власти, от които получават относителна автономия за всички свои съграждани, а копривщенските даскали и изобщо ученолюбието на копривщенци е познато по цяла България. Един от достойните граждани на Копривщица по онова време е и бащата на Найден Геров - даскал хаджи Геро, или просто хаджи Геро Мушек - обезсмъртен от Каравелов в повестта Българи от старо време в образа на хаджи Генчо. От 1810 до 1853 той е учителствувал в Копривщица и е бил известен със своята строгост и ученост. Найден е осмото му по ред дете, роден на 23 февруари 1823 година.
Първоначално образование Н. Геров добива при баща си, а на единадесетгодишна възраст заминава за Пловдив, да изучи гръцки език. От 1836 година до 1839 той е ученик на прочутия тогава педагог Неофит Рилски, който учителствува и в Копривщица.
Добил основно образование и проявил вече склонности към науката, през 1839 г. той бива изпратен в Одеса. Като най-даровит и примерен ученик на отец Неофит, Геров бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия Ришельовски Лицей в Одеса ( по-късно превърнат в Новороссийски университет). Тук вече проличава неговата склонност към филологични занимания, която след време завладява цялото му същество. От 1841 г. той постъпва в лицея и следва камералните науки: администрация, финанси, стопанство. Свършва лицейското си образование през 1845 година с отличие, със дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло.
След като свършил лицея, през 1845 г. Геров приел руско поданство. Примерът, който дава на българската емиграция, е изключителен по поуката си: Геров е първият завършил висше образование българин, който пренебрегва всички благоприятни възможности за една бляскава кариера в Русия, за да се върне в отечеството и да се отдаде на труженичество, пълно с изненади и разочарования - но затова пък рядко по благородство и заслуги.
През пролетта на 1846 г. Геров тръгва за Копривщица през Румъния. Той е едва 23-годишен, а вече е минал здрава школа, духът му е възмъжал и е изпълнен със съзнание за великата роля, която му предстои да играе в родината. Той, освен това, се е проявил като надежден поет и учен. В началото на юни 1846 г. Геров е вече в Копривщица. Веднага се заема да просвещава съгражданите си, стари и млади. Двегодишното му учителствуване в родния град е паметно. Завежда се строг ред, а освен това разширява се учебната програма. Като учител той се прочува по цяла южна България, името му става синоним на ученост. В същото време Геров събира и материали за български речник, идеята за който му е дошла още в Одеса.
Копривщица, обаче, съвсем не е могла да бъде удобна за оная широка дейност, която си е чертаел младия Геров. И за това не е била малка радостта му, когато - две години след връщането си от Одеса - той е бил поканен от пловдивски първенци да открие в града им нещо като гимназия. Училището в Пловдив се открива, за да спечели нова слава на Геров. По онова време то е било за българите цял университет. В него са се учили някои от първите наши книжовници: Хр. Г. Данов, д-р Вълкович, д-р Рашко Петров и др.
Когато Геров пристига в Пловдив, заварва един град едва ли не изцяло погърчен. Българският език и българското образование тук са гонени и прогонени. Гръкоманията на пловдивчани по това време е прочута, тя е заклеймена от всички български писатели. Срещу нея Геров е трябвало да отстоява преди всичко. Всички средства на клеветата и подлостта са били пуснати, за да бъде той прогонен от това гръцко средище. И в тая жестока борба Геров намира подкрепа преди всичко от неколцина придошли из Средногорието, главно от Копривщица, първенци. Неговото училище скоро затъмнява славата на гръцкия гимнасион и реабилитира веднъж завинаги българския език като отлично средство за общуване с културата.
Скоро Найден Геров, заедно с д-р Стоян Чомаков, застава начело на борбата срещу гръцките домогвания. В училището, в черквата, в обществото - навсякъде той е пръв, когато трябва да се отстояват правата на българската народност и на българския език.
Откакто отваря Геров своето училище в Пловдив, постепенно българите започват да забравят старото гръцко название на града Филибе, Филипополис; на негово място добива гражданственост българското - Пловдив. Тук Геров въвежда празнуването на славянските апостоли Кирил и Методий. Българите се събуждат и организират. Заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Пловдив през 1851 г. Найден Геров, д-р Чомаков и други родолюбиви българи решават да именуват училището „Кирил и Методий. Училището и къщата на Геров в Пловдив са главният културен български център. На него гърците гледат със злоба и завист. Те правят доноси след доноси в Цариград срещу Геров, като изтъкват, че това е един опасен руски агент.
Найден Геров - руски консул: От 1857 г. се открива нова ера в живота на Геров: руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На тоя си пост той стои до Априлското въстание, цели двадесет години, и играе изключителна роля в процеса на нашето духовно събуждане и в организирането на народните сили. Независимостта, с която се ползува като руски поданик и консул, позволява на Геров свободно да насърчава всеки просветителен и родолюбив почин. Особено в Тракия, няма училище, читалище или какво и да е друго културно сдружение, което да не е организирано с негова подкрепа.
Косвено Геров взема участие и в живота на българската революционна организация - като закриля и съветва водачите. Но той в тая си дейност съвпада с групата на така наречените тогава стари, на чорбаджиите, които се осланяха преди всичко на Русия. Геров постоянно осъжда емигрантските водачи и вестници за техните крайности. Той не одобрява не само дейността на Каравелов, Левски, Ботев, но дори и тая на дядо Славейков, който си позволява да бъде по-самостоятелен и буен агитатор. Геров е мечтаел постигането на българската свобода по пътя на една мирна, просветителна и дипломатична пропаганда, ръководена единствено по съветите на руското посолство в Цариград. И революцията, която той от време на време е насърчавал, според него, е имала една цел: да предизвика намесата на Европа, да възбуди нейното човеколюбие и да оправдае една война от страна на Русия.
След Освобождението. Граматика и речник: През Освободителната война Найден Геров служи при княз Черкаски и взема участие в административното устройство на България. Известно време той е губернатор в Свищов, а след Берлинския договор се оттегля пак в Пловдив и се отдава изключително на филологични занимания. Тих и пасивен темперамент, склонен изключително към уединен книжовен труд и съзерцания, Геров не взема никакво почти участие в надбягването към големите служби, политическите и злободневни обществени въпроси не вълнуват неговата жадна за научни и филоложки открития любознателност.
Най-важното дело на Геров, в което е отразена неговата широка култура и неизчерпаема енергия, е прочутия Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров (Пловдив, 1895 г., част ІІ - 1897 г., част III -1899 г; част IV, под редакцията на Т. Панчев, 1901 г., също част V, 1904).3 През 1908 г. пак под редакцията на Геровия сродник и помощник, Т. Панчев, излезе и едно Допълнение на българския речник от Н. Геров (Пловдив), събирано цели петдесет години.
Значението на Н. Геров: Старините си Найден Геров преживява в Пловдив. Мечта на неговия живот е да издаде, да види готов целия си речник. За него той е работил неуморно, подпомаган в последно време и от сродника си Т. Панчев. Но съдбата отсъдила да види само първите три части на речника. През октомври 1898 г. след една обиколка, той пада тежко болен и след две години боледуване почива, на 9. Х. 1900 г. Три години преди това пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин на Пловдив.
(снимка на паметника на Н.Геров в Пловдив)