Именници: Игнат (на латински името значи "огън"), Огнян,Огняна.
Обредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур.
Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването - идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!" Отговарят му: "Амин, дай, Боже!"
После всички тържествено сядат на трапезата. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз.
Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..."
Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани: например, жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничества, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас*.
* Вардене квас (или Пазене квас):
Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Игнажден е голям християнски празник в чест на св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 - 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.