На този ден през 1872г. около петдесет души българи еснафлии се явяват в Ортакьой в Цариград и „отвличат" в българската черква във Фенер тримата владици — Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански.
Насъбралият се народ от всички краища на българската земя настоява пред владиците да служат на другия ден, Богоявление, в черквата „Свети Стефан" (на снимката), крепост на българщината в борбата за възстановяване на Българската православна църква. Цариградският патриарх три пъти бил молен за разрешение, три пъти отказвал. Тогава тримата владици отстъпват на народното желание и отслужват литургия.
Независимо че ферманът за Българската екзархия е в сила вече две години, Цариградската патриаршия все още не е съгласна да го приеме. Великият везир дава да се разбере, че ако патриархът отхвърли фермана, ще позволи на българите да действуват според постановленията в него.
Така се стига до обявяване независимостта на Българската църква на 11 май същата година, на което патриаршията отговаря с налагане на схизмата от септември 1872.