Много често различните пътеводители в Интернет споменават: “Това е най-вкусната храна, която някога сте опитвали.” Ние няма да ви кажем това, въпреки, че очаквате да го чуете, а и храната тук съвсем не е единственото, което ще ви впечатли в тази страна.
Въпреки всичко, обаче, България е страна на традиции и има три много специални храни, които са уникални за България и винаги са били част от нея, още от най-ранни времена:
Изобилието на различни видове минерални води може би е един съществен фактор за здравето на българите. С много добри вкусови и лечебни качества се славят изворните води, намиращи се в региона най-близо около Пловдив – в градовете Хисар и Брацигово. В Хисар, дебитът на минералния извор надхвърля 4500 литра на минута. Водата е с ниско количество разтворимо частици, около 230 мг на литър, и има температура в границите от 37° до 51°C. Хората посещават Хисар, за да си налеят вода от специално изградената чешма. Тази вода е предназначена предимно за лечение на стомашно-чревни заболявания. Из България има голям брой естествени минерални извори, чиято вода в голямата си част се бутилира и продава за употреба в домакинствата и заведенията като изключително популярен тип трапезна вода.
Разбира се, не бива да забравяме и друга известна българска напитка - “боза” – това е гъста ферментирала сладка напитка, приготвяна от печено брашно, на което дължи кафеникавия си цвят (на външен вид много прилича на детската шоколадова напитка “YooHoo”). С процеса на ферментация, напитката придобива слабо (4% или дори по-малко) алкохолно съдържание. Предпочитаният вид боза се приготвя от просено брашно, но също може да бъде и от пшенично, ечемично, овесено или царевично.
Що се отнася до методите на приготвяне на храни – още от най-древни времена предпочитаните от българите ястия са задушените, печените, варените и приготвените в глинени съдове гозби. Печенето на скара с дървени въглища също е много популярно, като месото е невероятно вкусно и сочно. Често голяма част от яхниите и гювечите са приготвени и сервирани в кафяв глинен съд, наречен “гювеч”. Ако голяма част от тукашните гозби ви звучат като турски названия – да, това е точно така! България е била поробена в продължение на пет века от Турската империя. С оттеглянето на турците от българските земи, всяка от страните е запазила немалко от придобитите и претопени през вековете навици и традиции на другата страна.
Вероятно очаквате от нас да илюстрираме изобилието от местни меса, зеленчуци и различни видове хляб с някакви отлично-приготвени колоритни и интересни български гозби... Ето един бегъл опит за характерно българско меню: Типична българска закуска би била популярното навсякъде кисело мляко с прочутата българска баница (това е вкусна, печена от отделни листа разточено тесто закуска, с пълнеж от спанак или сирене – на външен вид напомня щрудел). За обяд или вечеря – шопска салата (представляваща смес от домати, краставици, сурови чушки и лук, поръсена с настъргано овче сирене), следвана от вкусна яхния от свинско с чушки (т.нар. “Славянски гювеч”), или само зеленчукова яхния (т.нар. “Гювеч зарзават”), пълнени чушки или патладжани, или “Сарми” (пълнени лозови листа). Внимавайте с неземните сиропирани тестени сладки с пълнеж от орехи, наречени “баклава”!
“Кебапчето” (изпечено на скара, то представлява смес от кайма и подправки, оформена в издължена форма) просто е българския фаворит сред месните деликатеси! Когато е в кръгла форма се нарича “кюфте”, но като цяло двете много си приличат (въпреки, че кюфтето може да съдържа и кашкавал). Каймата може да е свинска, пилешка или телешка, понякога смес от два вида, примесена със ситно накълцан лук, вода, кимион, сол и чер пипер. Вече изпечено на скара, кебапчето и кюфтето обикновено се сервира с пържени картофки и бира или някаква безалкохолна напитка.
Има известни разлики в съдържанието на шкафа с хранителните продукти на готвача тук и в някои други страни – например в България най-често срещаните видове месо са: свинско, телешко, агнешко, пиле и риба. Храните, богати на фибри включват ориз, царевица, фасул и леща. Зеленчуците включват картофи, зеле, моркови, домати, зелени чушки, патладжани, краставици, чесън, тиквички, тиква, лук (стар и пресен), грах, целина, спанак, карфиол, зелен фасул и бакла, марули, репички, репи, гъби, маслини; а плодовете – череши, малини, ягоди, боровинки, къпини, ябълки, праскови, круши, сливи, кайсии, дини, пъпеши, грозде и дюли. Всички тези основни хранителни продукти се отглеждат в България.
Олиото за готвене основно е слънчогледово. То е много леко и съвсем лесно се смесва с храните по време на готвене, без да има мазен привкус.
Хлябът тук е леко намазан с олио и изпечен във фурна до получаване на златиста коричка. Хлябът е най-важната храна за българина. Хрускавата коричка е на места пропукана и почти бляскава, а отвътре хлябът е мек и бял. Разбира се, тук може да намерите най-различни видове хляб – включително пълнозърнест и предварително нарязан на филии хляб.