_{^{*Една символична снимка - Стамболов на фона на Руската църква. Църквата на убийците му...}}

Да си спомним, че на този ден през 1854 г е роден в Търново Стефан Стамболов, човекът, благодарение на когото току-що освободена България успява да се отскубне от хищните нокти на Русия и да избегне участта на "Задунайская губерния".

Един от най-дaлновидните строители на младата България. Учил е в Търново и в Духовната семинария в Одеса, откъдето е изключен за връзки с руските революционери. В Румъния се сближава с членове на БРЦК. През лятото на 1873 г. се завръща в родния си край. Делегат е на Търновския революционен комитет на Общото събрание на БРЦК в Букурещ през август 1974 г.

Определен за апостол в България и успява да активизира някои от старите революционни комитети. По негова инициатива и на Христо Ботьов, БРЦК взема решение за въстание. Стамболов е определен за апостол в Стара Загора. След неуспеха на въстанието в 1875 г. преминава в Румъния. Издава заедно с Ботьов стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875 г.). Главен апостол за Търновски окръг в 1876 г.

След Освобождението разгръща с пълна сила таланта си на политик и държавник. Заедно със Сава Муткуров организира контрапреврата през 1886 г. След абдикацията на княз Батемберг влиза в регентския съвет. Неутрализира пагубните за България действия на русофилите, които се превръщат в оръдия на руските имперски въжделения. Съдейства за избирането на Фердинанд за български княз. Подава оставка като министър-председател на 17 май 1894 г.

Съсечен на 3 юли 1895 г. на улицата от политическите си противници. Умира от раните си на 6 юли, на 41-годишна възраст.

Да си спомним какво казваше той: “И така, аз съм най-честития, най-самодоволния, най-благодарния български гражданин, и в силата на това позволявам си (и вярвам, че имам право) да разкажа на моите простодушни братя за всичките си любвеобилни патриотически мисли и чувства. За да направя това благо и народополезно дело аз съм се ръководил от две светли мисли:
1) да съобщя на моите съграждани свещенния онзи огьн, който гори в гърдите ми, и който е началото на всяко смиреномъдрие и благодушие и
2) да оставя на потомството си завет от една колекция на най-искренни и дълбоко патриотически мисли и чувства, които като чете и изучава, то ще да се облагородява и возвишава в помислите си. И така, напълно уверен, че правя добро и полезно дело, аз се залавям за перото и почнувам да пиша записките си, които, уверен съм, ще се четат от всекиго с нужното благовение, внимание и хладнокръвие”...