Ден на славянската писменост и култура - 24 май

Ден на славянската писменост и култура - 24 май

24.5.2023 г. 9:00:00

Още от най-древните запазени ръкописи на български книги можем да проследим традицията да се честват дните на двамата свети братя написали българската азбука - Св.Кирил (на 14 февруари) и Св.Методий (на 6 април). Най-ранното съвместно честване на празника им на 11 май датира от XII-ти век.

По време на Възраждането, църковните чествания на тази дата прерастват в големи всенародни празнувания на деня на българската писменост и култура. Найден Геров организира първото честване на датата 24 май 1851 год. в Пловдив, като ден на светитие братя Кирил и Методий, за да почетат заслугите на българския език и образование.

Всеки който носи името Кирил, Кирилка или Методи, днес празнува своя имен ден. Името Кирил носи значението господарски на старогръцки, а Методи(й) означава методичен, изследващ.

Двамата братя Св.Св.Кирил и Методий (Кирил е известен още като Константин Кирил Философ), наричани още Славянските Апостоли, са родени в Солун, съответно през 827 г. и 826 г. Макар и родени в семейството на богат патриций, те отхвърлили светските почести и се посветили на църквата. Те живяли в манастир разположен на Босфора, когато хазарите поискали от Константинопол да им изпрати учител по християнство. Избранникът бил Кирил, придружен от брат си Методий. Те научили хазарски, и започнали да покръстват хазарския народ. Скоро след края на хазарската им мисия, дошла поканата от моравския принц Ростислав, който търсел мисионери да проповядват на говоримия славянски език и така постепенно да се изолира немското влияние. Те заминали за Моравия през 863 и работили по превеждане на книгите в продължение на 4 години и половина. Незабавният успех на хазарската мисия на светите братя предизвикала вълна от недоволство и озлобление отстрана на немското владичество.

Кирил умира в Рим на 4 февруари 869 г. Методий отива в Константинопол и с помощта на няколко свещеника довършва превода на Библията и светите книги на славянски език. Но враговете не спрели да го преследват. Изтощен от дългите борби, той умира на 6 април 885 г, като посочва за свой наместник Горазд, славянин, който му е ученик и последовател. Влиянието на кирило-методиевото дело в Моравия било заличено след смъртта им, но намерило продължение в България, Сърбия и Русия, където южнославянския език останал църковен език за проповеди и още се ползва, макар и с известни разлики, и днес в църквите на славянските народи.