Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни, за духовното и материално процъфтяване на нашия народ.
За първи път празникът е честван през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
На 1 ноември всяка година ние отдаваме своята почит и признателност към паметта на всички достойни българи, които будеха народния дух и съграждаха националната ни идентичност. На този ден обръщаме взор към миналото, за да си припомним за онези мигове на страдание и възторг, съпътствали битието на народа ни, от които всеки от нас прави своите поуки за историята.
На този ден ние си припомняме образите на онези обикновени и по своему необикновени българи - светци и мъченици, книжовници и бунтовници - създали духовния гръбнак на българския народ в трудни години от неговото съществуване и в периоди на подем. Припомняме си имената на св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Ботев, Левски, Каравелов, Захари Стоянов, Найден Геров, Йоаким Груев... Не бихме могли да споменем всички онези радетели за българщина, които поддържаха вярата и укрепваха волята и стремежа на народа ни към знание и напредък. Благодарение на тях бяха създадени нашата писменост и език, църква и училище, просвета и култура, извоювани свободата и независимостта на България.