Новини

Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още „Ден на Светата Троица”. На следващия ден е празникът „Свети Дух”.

Именници: Трайко, Траян, Траяна.
На Петдесетница християнската Църква си спомня и прославя слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали 50 дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.  
   За юдеите Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомняща освобождението от Египет.  
   В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синайската планина, 50 дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.  
   В третия час (9 часа сутринта), в горната стая, където в постоянна молитва се намирали апостолите след Възнесението на Христос, внезапно се чул шум от небето, като фученето на силен вятър, който изпълнил цялата къща и "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деянията 2:2-3).
   Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение, за да бъде Неговото присъствие усетено. Но никой не бива да си мисли — поучава св. Лъв Велики, — че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух.  
   Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, всеки от тях започнал да говори на непознат му до този момент език на страна, където никога не е бил. Това знание било дар от Светия Дух, необходим за разпространение на евангелската истина по целия свят.  
   Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи. Те били поразени, виждайки как учениците на Христос, хора необразовани и неграмотни, изведнъж започнали да говорят на чуждоземни езици. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога. Учудването на мнозина се превърнало в ужас, но разбира се имало и други, които сметнали, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.  
   Тогава апостол Петър произнася първата християнска проповед, думите му проникват в сърцата на слушащите го юдеи и побеждават тяхното твърдоглавие. В този ден около три хиляди души приемат учението, повярват и се кръщават, присъединявайки се към първата християнска общност. Така това събитие завършва с пълно тържество на Светия Дух над невярващите.  
   Трикратно Иисус Христос дарява на учениците Си Светия Дух: преди страданията — неявно (Матея 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях — явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.
   След този ден апостолите установяват празника Петдесетница и заповядват на всички християни да го отбелязват всяка година. През ІV век Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които и до днес се четат на празничната служба.  
   Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.  
   Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.  
  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17). Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).