Новини

Седем седмици преди ВЕЛИКДЕН и една седмица след МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ – е празникът Сирни Заговезни, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината – великденския пост.
Трапезата на тържествената вечеря има подчертано обреден характер. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни.

Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая ХАМКАНЕ*.
* Обичай, изпълняван на СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. На края на конец, окачен на тавана или дълъг прът, се връзва сварено обелено яйце, халва или въглен. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста. Когато децата се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца. Според това как гори, се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт. В някои райони на страната по същия начин се гадае за бъдеща реколта, приплода на добитъка или предстояща женитба. На отделни места в Източна България, Охридско и Кукушко с водата, в която са варили яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия ден - чист понеделник (от ТОДОРОВСКА НЕДЕЛЯ), за да се предпазят от бълхи и мухи. Пак в тези райони черупките от същите яйца сутринта след Сирни заговезни изхвърлят на улицата, за да пропъдят бълхите.
На Сирни заговезни (някъде и през цялата Сирна неделя) си вземат прошка (по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове) - целуват ръка и изричат формулата на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.
Най-характерен и съществен обичай на Сирни заговезни е запалването на празничните огньове (ОРАТНИЦИ). Хората, които се играят, са последните от зимния празничен цикъл. По време на ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ хоро не се играе с изключение на БУЕНЕЦА.
В Югоизточна България (Бургаско и Хасковско) в сряда, петък и неделя момите се събират в тъмни зори на някоя поляна и обърнати на изток, пеят специални песни с любовен характер, които не се изпълняват при друг случай. По-късно идват и момците и заедно играят хоро, наречено (както и самият обичай ГОРА). Привечер на Сирни заговезни идват и стари и млади, всички играят и пеят, за да има здраве и плодородие, призовават гората да почне да се развива.
В Западна България през Сирница връзват люлки и се люлеят “за здраве”. Участници са най-вече младите, които си припяват кой момък коя мома ще вземе. По време на люлките подевките (малки моми) устройват интересна игра. Разделят се на две групи, които представляват дома на момата и дома на момъка. От всяка група избират по една мома и между тях и двата “дома” се провежда диалог под формата на песен, с която се иска мома за женене.