Новини

одорова събота, Конски великден, Тудорица - съботата от ТОДОРОВСКАТА НЕДЕЛЯ (съботата след СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ). Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е КУШИЯТА *. (наричана още Tудорица, домле - надбягване с коне на ТОДОРОВДЕН).

* Кушията е oбичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава -конят получава най-често юзда, а неговият стопанин - риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода.

На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. На връщане те и други жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В някои райони се изпълнявя и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят “бекане”. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избранниците си, а те им връщат подаръци. Гостува се на именниците.