Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; един от основоположниците на българската светска реалистична живопис.
Роден е на 3.12.1823 г. в гр. самоков. Учи в Пловдив. Усвоява майсторството на иконописец и стенописец, като помага на баща си Димитър Зограф, който рисува повечето икони за пловдивската църква „Св. Неделя" в Стария град.
През 1851 година заминава за Русия - учи в Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва, завършва Императорската художествена академия в Санкт Петербург и се преименува Станислав Доспевски.
След завръщането си (макар да живее в Самоков и Пазарджик), той рисува и в Пловдив - двете големи олтарни икони на Иисус Христос и Света Богородица в църквата „Св. Марина", иконата „Св. Варвара" в църквата „Св. Св. Константин и Елена", както и „Св. Богородица с Младенеца" и „Иисус Христос" в църквата „Св. Богородица".
Автор е на „Портрет на Елисавета В. Чалъкова" (1857, НХГ), "Портрет на Салчо Ив. Чомаков" (1869,НХГ), портрети на Найден Геров и Мария Н. Герова, Душо Хаджидеков, д-р Стоян Чомаков, отец Кирил Нектариев, брат му Атанас Самоковец и др.
Умира в Истанбул на 06.01.1878 г.