Начо Културата - Атанас Кръстев (1922 - 2003)

Начо Културата - Атанас Кръстев (1922 - 2003)

1.1.2012 г. 0:00:00

(на снимката горе - Начо Културата е вдясно, обличан от своя приятел, режисьора Крикор Азарян)

Пловдив наскоро загуби една от най-изявените си културни личности  - Атанас Василев Кръстев (17.09.1922 - 25.11.2003), когото всички пловдивчани познават като Начо Културата. Роден е на 17 септември, 1922 година в град Асеновград. През 1954 г. започва работа в отдел  “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив.

Именитият пловдивчанин е в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив. Издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов. Пак по негова инициатива, от 1970 година започва провеждането на ежегодните Национални есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление “Старинен Пловдив”. Възстановени са автентичните интериори на старите къщи “Недкович”, “Хиндлиян”, “Бирдас”...

В центъра на Стария град е предвидено изграждането на паметник на Начо Културата.

Поместваме кратки откъси от последните му интервюта, дадени за вестник “Марица”.

Излязох от казармата и започнах да си търся работа. Нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Тогава срещнах Живко Белев и ме покани в своя отдел “Наука, изкуство и култура”. Това беше моят шанс.

За първи път стъпих в Стария град през януари 1954 година. Беше изключително студено и, честно казано, в началото не бях очарован. Сега, ако ме питате как се влюбих в това място ­ не знам. Стана някаква магия. Първото, което ми показа тогавашният музеен работник Любомир Петков беше червената стая в къщата “Недкович”.

Мечтая в началото на Стария град да бъдат представени в музейни експозиции на най-големите творци на Пловдив. Като тръгнеш, първо да разгледаш Златю Бояджиев, после Цанко Лавренов, да надникнеш в Градската галерия и накрая да се потопиш в света на Георги Божилов-Слона. (Начо реализира тази идея.)

През дългите нощи в болницата започнах да връщам лентата назад, да записвам спомените си на касети. Вадя и снимки от онези времена. А моята къща е музей, съхранил много спомени. Ще я запази такава и наследникът ми Явор.

 

Още за Начо Културата може да прочетете на следните адреси: