Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Люсиен Шевалас (1840 - 1921)

Люсиен Шевалас (1840 - 1921)

1.1.2012 г. 0:00:00

Люсиен Шевалас е роден в Обон, Швейцария. Швейцарски паркостроител, княжески градинар. Завършва Парижкия Лесовъден Институт. Идва в България след Освобождението (1878). По покана на княз Александър Богориди, генерал-губернатор на Източна Румелия, през 1879 година се установява в Пловдив.

Създава Княжеската (Царската) градина в съседство с конака на генерал-губернатора. След Съединението (1885), завежда общинската служба по озеленяване.

Осъществява парковото строителство на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892) - оттогава е запазена градината, известна след това с името Цар Симеоновата градина (в съседство с днешния Централен площад); създава пловдивската Градска (Дондуковската) градина - при сегашния Природонаучен музей, както и Пепиниерата (Разсадника) при гарата - сега там са тютюневите складове; залесява Бунарджика и Сахаттепе.

Наричат го `министър на цветята`. През 1901 година е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

(информацията е взета от книгата на Георги Райчевски Пловдивска Енциклопедия, 1999 г.)

****

Следващата информация се помества с любезното съдействие на Владимир Балчев, Началник Отдел Главно Управление на Архивите, ТД Държавен Архив - Пловдив:

ЛЮСИЕН ШЕВАЛАС - Роден на 26 авг. 1840 г. в Обон, кантон Во (Швейцария). Управителят на Източна Румелия Алеко Богориди помолил султана да му изпрати опитен градинар за направа на градина при конака на управителя. Шевалас (според Н.Чинков) идва в Пловдив през 1882 г. Работил бил преди пристигането си в Пловдив в Турция, други азиатски и африкански страни; награждаван с многократно с държавни ордени за големите си заслуги.

Веднага с идването си в Пловдив, Шевалас създава  на мястото на изгорелия турски конак. Обща площ – 50 дка. Истинско чудо – екзотични цветя, пинии, кактуси, кипариси, палми и др., фонтани, алеи, пейки.

1891 – 1892 г. градината “Цар Симеон “ върху приблизително 90 дка. Десетгодишни дървета посадени. Докарани били с волски коли от местността “Лагера” – ясен, бряст, трепетлика, ела, явор...

1891 г. Пипиниерата. Парк и разсадник за цветя и плодни дръвчета на площ от 125 дка. Намира се в района на сегашната Сточна гора, част от началото на ул.”Богомил”, района южно от сегашната сграда на Пловдивския университет.Обширни и зелени поляни, прохладни сенки. Пикник през почивните дни. Просъществувала до 1911 г.

ГРАФИНЯ  ДЬО БРОСАР И МИНИСТЪРЪТ  НА ЦВЕТЯТА

В края на ХІХ в., вместо днешната улица “Велико Търново”, имало криволичеща прашна пътека. Тя преминавала край градината “Цар Симеон” и околните къщи, пресичала открития канал за отпадни води  и продължавала по-нататък. Недалеч от миризливия канал се намирала изящна къща, като че погрешка забравена в прахоляка и бурена. Тук живеела една истинска френска благородничка. Казвала се София и била дъщеря на граф Бросар. През 1831 г. нейният баща спасил издънка от рода на Бурбоните, потомци на френския крал Людовик ХІV.

Пловдивчани обаче били изумени от друго. Доста често те виждали тук бляскавият кортеж на българския княз Фердинанд. Гостите слизали от каляската, нагазвали в прахоляка и влизали в къщата. Понякога монархът идвал с майка си княгиня Клементина и нейната свита. Никой не знаел причината за тези постоянни визити. Много по-късно щяло да се разбере, че бъгарският владетел и неговата майка почитат граф Бросар като спасител на тяхната фамилия.

Домакинята била позната под името София Шевалас и никой не подозирал, че е с благородническо потекло. София израснала в Цариград, където до 1880 г. живяла със съпруга си Люсиен Шевалас. В Пловдив семейството пристигнало уж само за няколко месеца, докато султанският градинар Шевалас научи българите как се  правят паркове - като тези, които от векове се уреждат в Европа. Семейството обаче било очаровано от Пловдив и  решило да остане тук завинаги.

През 1885 г. София и Люсиен Шевалас започнали да строят собствен дом в Пловдив. Избрали място в близост до пътя към железопътната гара, където европейците предпочитали да строят. Бъдещата им къща  проектирал  най-добрият специалист в  Източна Румелия – италианския архитект Пиетро Монтани. През следващата година сградата била завършена. Като свалили дървеното скеле, показал се  изтънчен аристократичен дом .

За разлика от новоизлюпените богаташи, които винаги гледали да привлекат вниманието с имота и парите си, София Шевалас била изключително скромна и сърдечна жена. Умряла през 1894 г. Едва тогава пловдивчани научили от пресата, че милата и сърдечна Софи, всъщност е графиня. Княз Фердинанд и княгиня Клементина изпратили специален венец за погребението. Поднесли го официални представители на двореца. През 1921 г. в гроба на София бил положен нейният съпруг Люсиен Шевалас.

Къщата може да се види и днес на ул. “Велико Търново”№ 39. Новите кооперации , надменни и чужди, се издигат високо над скромната двуетажна постройка. Единствено кичестата липа отстрани напомня за градинаря, наричан “министър на цветята”.

ПОСЛЕДНИЯТ ДОМ НА СУЛТАНСКИЯ ГРАДИНАР

Бляскава кариера очаквала швейцареца Люсиен Шевалас. Завършил във Франция, натрупал богат опит в Бразилия, показал изключителния си талант като градинар на турския султан в Цариград. Негово дело са едни от най-романтичните кътове зад оградата на султанските сараи. Бил едва на 33 години, когато напуснал турската столица.

Вместо да поеме към богатите европейски градове, Шевалас решил да се установи в Пловдив. През 80-те години на ХІХ в. той направил от пущинака край Марица великолепен парк с бамбук, палми и други екзотични растения. Така се появила Княжеската градина.  По същото време създал и Пепиниерата, наречена през 1901 г. `Шеваласов разсадник`. Пак тогава швейцарецът бил обявен за почетен гражданин на Пловдив.

Това е вълшебникът, който за броени месеци  през 1892 г. устроил парка на Първото българско изложение  – днешната градина “Цар Симеон”. Вестта стигнала чак до редакцията на вестник “Трибюн дьо Женев” ,който с възторг писал за изложението: “Чудеса разказват за павилионите, но най-много за градинките, пещерите, фонтаните и пр., дължими на изкуството на някой си Шевалас, родом от Обон-Алман (кантон Во, Швейцария – Бел. на авторите), който не се задоволява само със садене на дървета (това, което всеки селянин може да направи), но се старае чрез тяхното място, последователност, добър избор да ги представи по-изящно и по-хубаво...”

В западната част на тази градина, любимо творение на чужденеца, имало един приказен кът – пещера с водопад и малко езеро отпред. Отгоре на възвишението се намирала прелестна беседка. Само на стотина метра от това романтично място през 1912 г. започнало строителството на нова къща. В проекта на швейцарския архитект Емануел Лупос е записано – “Дом на Катерина Шевалас”. Катерина е третата по ред съпруга на прочутия градинар. Нейният дом се намирал в самото начало на ул. “Филип Македонски”, точно на мястото, където Домът на техниката се свързва със съседната сграда. Не било съдено обаче Шевалас да живее дълго в новия си дом – едва девет години, след като се нанесъл там, той починал - през 1921 г. По-късно съпругата му Катерина завещала къщата за благотворителни цели.

д-р Георги Вълкович (1833 – 1891), N
Äîêòîð Ãåîðãè Âúëêîâè÷, ðîäåí â Î&...
княз Александър Богориди (Алеко Паша), (1822 - 1910)
Knjaz Alexander Bogoridi Княз Александър Богориди - известен още с името Алеко паша, роден в Цариград, 1822. Юрист; държавен деец. Син на може би на...
Карел Шкорпил (1859-1944)
Чех по произход. Завършва физико-математическия факултет на Пражкия университет. Педагог; археолог, музеен деец. От 1882 до 1886 година е учител по математика в гимна...
Душо Хаджидеков (около 1827-1878)
Роден в Чирпан. Преселва се в Пловдив, където се занимава с търговия. Търговец, обществен деец, дарител; участник в националноосвободителното движение. \r\nПрез 1872 година поправя със свои ...
Недко Дончев Каблешков (1867 - 1964)
Роден през 1867 година в Копривщица. Останал 9-годишен сирак Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов. По-късно с помощтта на женското благотворител...
Николай Галов (1943 – 1993)
Николай Галов, известен на всички в България като „колегата Галов”, е роден на 5 юли 1943 г. в Пловдив....
Любен Гройс (1934-1982)
Любен Гройс (1934-1982)
1.1.2012 г. 0:00:00
Трудът е моята скъпо платена свобода - това е мисъл на големия български режисьор Любен Гройс, взета от двутомника с част от него...
Николай Хайтов (1919 - 2002)
Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.\r\nПър...
Стефка Благоева (1938-2000)
Стефка Благоева e основател и д&...
Александър БАНДЕРОВ (роден 1933 - 2007 г.)
The poet Alexander Banderov Александър БАНДЕРОВ - Роден е в с. Лясково, Асеновградско през 1933. Журналист, поет. Завършва Вис...