Професор Иван Мърквичка (Ян-Вацлав Мърквичка), роден в с. Видим при Дуба, Чехия през 1856. Живописец, педагог; обществен деец. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

Проф. Иван Мърквичка е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр. Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на нашия народ. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

По покана на източнорумелийското правителство през 1881 година идва в Пловдив; назначен е като учител в гимназия „Св. св. Кирил и Методий („Жълтото училище, известно още като Геровото училище) - по-късно гимназия „Александър I.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. (При него К. Величков взема уроци по живопис; двамата обсъждат възможностите за откриване на художествено училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята.)

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар (1883, НХГ), „Сакаджии (1887, НХГ), „Циганска веселба (1887, НХГ), „Птицепродавец (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив (1888) и др.

През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив. Негов е и официалният плакат на изложението.

Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

(по-голямата част от информацията е взета от книгата на Георги Райчевски Пловдивски Хроники, 1999)