Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

д-р Иван Богоров (1818 - 1892)

д-р Иван Богоров (1818 - 1892)

1.1.2012 г. 0:00:00

Иван Богоров е един от големите възрожденски енциклопедисти - медик по образование, той се занимава със стопански въпроси, икономика, география, индустрия, транспорт, филология, журналистика. Сред строителите на българския книжовен език той има `първенстваща` роля с това, че е автор на Първичка българска граматика (1844 г.), а също и със съставянето на първия Френско-български и Българо-френски речник. `Първенстваща` роля държи Богоров и в издаването на първия български вестник - Български орел (1846 г.), който се появява две години след първото ни списание Любословие на Константин Фотинов.

Родолюбивият българин силно воюва против затлачването на езика ни с чуждици, а най-горещо срещу подмяната на българския език с гръцкия. Неговите думи звучат като послание. `Не са е минало много време, откак ний учените бяхме гърци и са срамувахме да се наречем българи. Ний са учехме на гръцкий език и не поглеждахме никак българский...`

Роден в Карлово, Иван Богоров учи в Цариград, в училището на гръцката патриаршия в Куручешме, където се учат и Георги Раковски и Сава Доброплодни. Оттам, деветнадесетгодишен, заминава в Одеса в Ришельовската гимназия, през която минават и Найден Геров, Ботьо Петков, Добри Чинтулов. На следващата 1841 г. издава българския герб, изваден от `пряпорчната Жефаровичева (Христофор Жефарович) книга`.

С полученото от книжовната си дейност и със спестеното от даскалуването,  Богоров заминава в Лайпциг, където основава `Българский орел - известник граждански, търговски и книжовен`. Вестникът има за цел да буди народа, за да заеме и той своето достойно място сред другите народи. От Лайпциг Богоров заминава за Цариград, центъра на тогавашната българска интелигенция и търговските ни първенци, гнездото на процъфтяващото занаятчийство. Немирното сърце на книжовника не му дава да стои със скръстени ръце - заема се да участва в списването на `Цариградски вестник` и му отдава три години от своя живот. Освен просветителските задачи, които си поставя Богоров, със захващането си с вестника той разчита да се приближи до тогавашните влиятелни люде като Стефан Богориди, Екзарх Антим, Христо Тъпчилеща и др., за да може чрез тях да влияе върху хода на българските черковни дела.

Все по български работи Богоров отива в Париж, учи медицина, отново се връща в Цариград, оттам отива лекар в Пловдив. Там издава `Журнал за наука, занаяти и търговия`. Пътува за Москва и Петербург, търси среща с императора Александър II, посещава Кронщад, където оставя за спомен общославянско знаме с изображение на Кирил и Методий. Отново е в Букурещ и издава вестник `Народност`; започва подготовка на Академически български речник. Пак е в Цариград, сътрудничи на вестник `Турция`.

Отново е в Пловдив и отново се захваща с журналистическа дейност - издава `Книговище за прочитание`, а също и `Селски лекар` (`за да могат селяните да се церят сами, кога се разболеят`) От особено значение са трудовете му `Упътване за български език` и `Чистобългарска наковалня за сладкодумство`.

Иван Богоров е честит да дочака Руско-турската освободителна война, в която се предоставя в услуга на руското командване като преводач. Живее в свободна България още четиринадесет години.

 

Използвана е информация от статията на Стефан Младенов `Иван Богоров` и от статията на Димитър Яръмов във в-к Сега Онлайн.


 

княз Александър Богориди (Алеко Паша), (1822 - 1910)
Knjaz Alexander Bogoridi Княз Александър Богориди - известен още с името Алеко паша, роден в Цариград, 1822. Юрист; държавен деец. Син на може би на...
Карел Шкорпил (1859-1944)
Чех по произход. Завършва физико-математическия факултет на Пражкия университет. Педагог; археолог, музеен деец. От 1882 до 1886 година е учител по математика в гимна...
Душо Хаджидеков (около 1827-1878)
Роден в Чирпан. Преселва се в Пловдив, където се занимава с търговия. Търговец, обществен деец, дарител; участник в националноосвободителното движение. \r\nПрез 1872 година поправя със свои ...
Недко Дончев Каблешков (1867 - 1964)
Роден през 1867 година в Копривщица. Останал 9-годишен сирак Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов. По-късно с помощтта на женското благотворител...
Николай Галов (1943 – 1993)
Николай Галов, известен на всички в България като „колегата Галов”, е роден на 5 юли 1943 г. в Пловдив....
Любен Гройс (1934-1982)
Любен Гройс (1934-1982)
1.1.2012 г. 0:00:00
Трудът е моята скъпо платена свобода - това е мисъл на големия български режисьор Любен Гройс, взета от двутомника с част от него...
Николай Хайтов (1919 - 2002)
Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.\r\nПър...
Стефка Благоева (1938-2000)
Стефка Благоева e основател и д&...
Люсиен Шевалас (1840 - 1921)
Люсиен Шевалас е роден в Обон, Швейцария. Швейцарски паркостроител, княжески градинар. Завършва Парижкия Лесовъден Институт. Идва в България след Освобождението (1878). По покана н...
Александър БАНДЕРОВ (роден 1933 - 2007 г.)
The poet Alexander Banderov Александър БАНДЕРОВ - Роден е в с. Лясково, Асеновградско през 1933. Журналист, поет. Завършва Вис...