Христо Костов БЕЛОБРАДОВ (24.ХІІ.1899 – 14.V.1975) – учител, училищен инспектор, радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България. Роден в Етрополе. Завършва гимназия във Велико Търново (1919) и педагогически курсове в Пловдив. През 1921 г. е назначен за учител в село Сотир (днес Храбрино). Тук среща бъдещата си съпруга.
По-късно е назначен за директор на новосъздадената прогимназия в селото, където се обучават ученици и от околните села Извор, Бойково, Дедево, Ситово. С много ентусиазъм и отговорност към работата си той обикаля селата и издирва деца, подлежащи на обучение, води разговори с родителите им, за да ги убеди, че трябва да учат. Той е един от основателите на читалище “Пробуда” в село Сотир. Съдейства за създаването на читалищна библиотека, за изграждането на любителска театрална трупа и за утвърждаването на читалището като притегателен културен център.
През 1935 година чрез конкурс той е назначен за околийски училищен инспектор в Пловдивска област – Брезовски район, и семейството да се премества да живее в Пловдив. Той обикаля неуморно селата в района, организира педагогически сбирки за квалификацията на т. нар. “волнонаемни учители” – млади хора, назначавани веднага след завършване на гимназия в отдалечените селища, където липсвали кадри. Белобрадов подготвя и издава “Педагогическо ръководство за работа на учителите в прогимназията”.
По време на Втората световна война е командирован в Беломорска Тракия (Драма, Ксанти и Кавала), за да организира училищното дело сред българското население.
През октомври 1944, заедно с художника Златю Бояджиев (който е родом от Брезово), отива в Министерството на просветата в София с искане да се открие гимназия в с.Брезово. Още същата година Брезовската гимназия е открита, а за неин пръв директор е назначен Христо Белобрадов. Големи са заслугите му за организацията на учебния процес. Освен директор, той е и преподавател по български език и литература. В резултат на заболяване на очите, постепенно започва да губи зрението си, но с неимоверни усилия продължава да изпълнява професионалните си задължения.
През 1949, на 49 години загубва окончателно зрението си, напуска гимназията и се пенсионира по болест. С много воля, упоритост и подкрепа от близките си той започва нов живот. Той добре разбира, че само работата може да му помогне да се пребори с нещастието. По това време традиционните занаяти за слепи са кошничарство, четкарство и въжарство, и той започва да работи като кошничар. Много скоро се откроява сред останалите работници със своята начетеност, интелигентност и култура. Става член на Съюза на слепите в България и председател на Районния съвет на Съюза в Пловдив.
През 1956 г. Белобрадов е един от основателите на пловдивското предприятие за слепи “Успех” и негов пръв директор в продължение на 10 години. Предприятието обслужва няколко окръга. То бързо се разраства и увеличава производството си, изникват нови постройки с модерни цехове, оборудвани с подходяща техника, назначени са зрящи специалисти в помощ на незрящите.
През 1965 г. Съюзът на слепите в България възлага на Белобрадов организирането на първия в Източна Европа Национален център за рехабилитация на късноослепели хора. Година и половина той неуморно проучва чуждия опит, посещава сродни институции в Германия, Съветския съюз, организира събирането, превеждането и обобщаването на чужди материали и изготвянето на програмите за обучение. Рехабилитационният център е открит на 17 октомври 1966 в Пловдив, а Христо Белобрадов става първият му директор. За кратко време новопостроените сгради се оборудват със специализирани зали, занимални, работилници, читалня, спортни площадки, зали за самодейност. Построен е и жилищен комплекс за курсистите от другите градове.
Белобрадов не жали сили и знания и до края на живота си работи неуморно за развитието на това първо по рода си учебно заведение. През 1997 г. във фоайето на учебната сграда на Рехабилитационния център е открит барелеф на Христо Белобрадов в знак на признателност към неговото дело.