Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Златина Тодева ( 1926 - 2007)

Златина Тодева ( 1926 - 2007)

1.1.2012 г. 0:00:00

Тя е епоха. Така определи един от създателите на "Сфумато" Иван Добчев голямата българска актриса Златина Тодева по повод смъртта на голямата актриса на 13 април 2007 г.. "Някаква епоха си отива с нея, отиват си едно по едно тези имена на хора, които знаем като нарицателно. Звезди в косите, сълзи в очите, тези които са бродили из провинциалните сцени, които са сложили темелите на българския театър такъв, какъвто е днес, които са възпитавали поколения публика.Печалното е, че с тях си отива нещо от духа на нацията, от духа на театъра, от духа на тази професия. Ставаме малко по-бездуховни, малко по-бедни", допълни Иван Добчев пред БГНЕС.

Златина Тодева е родена през 1926 г. в Стара Загора. Твърдеше, че е попаднала в театъра случайно, но изиграва над 200 роли на сцената и в киното.

Повече от шест десетилетия е кумир на публиката - в Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив, Смолян. На софийска сцена стъпва едва на 65-годишна възраст.

На 3 април миналата година в "Сълза и смях" се състоя бенефисът "Мама Злата на 80 години", на който тя обяви, че се оттегля от сцената.

"ZlatinaTodeva"

Златина Тодева е носител на наградата "Аскеер" и много други национални награди и държавни отличия.

Незабравимите роли на актрисата са в моноспектакъла "Забравени от небето" по Екатерина Томова, както и в "Животът, това са две жени" от Стефан Цанев, "Мария Стюарт" от Шилер, "Железният светилник" от Димитър Талев, "Медея" от Еврипиди много други.

Погребението на Мама Злата, както е известна тя в театралните среди, бе на 15 април в квартал Коматево в Пловдив, където е погребан съпругът й, големият актьор Никола Тодев.

Информация: news.netinfo.bg

***************************************


Златина Тодева заигра в София едва на 65 години

Съпругата на покойния актьор Никола Тодев покори Грац, Москва и Лондон с ролите си

автор: Григор Николов

Снимки и репродукции: Велислав Николов

www.segabg.com - 06.11.2004 г.


В съпругата на покойния ни голям актьор Никола Тодев - Златина, мирно си съжителства наглед странното съчетание от талант, неуморимост и непокорство. След Стоянка Мутафова тя е най-възрастната ни актриса. На този факт самата Златина не отдава кой знае какво значение, а както и на млади години, не е загубила вкуса си към предизвикателствата.

Преди 3 години тя взе наградата за цялостно творчество "Аскеер". Навярно мнозина си мислят, че е за ролята й в сериала "Дунав мост". Всъщност на везните натежа ролята й в театъра на Грац в постановката "Буре с барут", режисирана от Димитър Гочев. Тя е написана специално за нея и допълнена спрямо спектакъла в Театъра на армията. Австрийските театрални корифеи смятали, че "Буре с барут" в Грац едва ли ще издържи 2-3 представления, но само в града направили 10. После близо година обикаляли на турне в Австрия.

И днес, на 78 години, актрисата не се спира. Играе в Театър 199 в "Забравени от небето", в Сатирата - в "Жега", преди дни имаше премиера в Смолянския театър под режисурата на Юлия Огнянова. С моноспектакъла си "Забравени от небето" в превод на Наталия Бардска, гастролира в "Моссовет" в Москва. После го игра в Лондон, Чехия и Германия. Наскоро завърши снимки във френския филм "Далида", а и предстои да започне да снима и в най-новия филм на Киран Коларов.
В киното навлезе силно след смъртта на съпруга си Никола Тодев, Коля, както с нежност си го нарича, през 1991 г. Дотогава е играла в епизодични роли, когато е била при него на снимки.
В края на ноември Златина заминава по покана на театралната група "Арето" в Любляна за репетиции на постановката "Анатомия на екстрема". Според нея това е нов вид театър, който я провокира. Героите в него нямат реплики, играят с владеене на тялото и жестове, но не е и пантомима. Актьорската игра е на импулси, чрез които изграждат ролята си.

"Обичам нещо да ме провокира. Режисьор и роля, които не могат да го направят, не са ми интересни", вкарва привкус на интрига относно последното си театрално приключение в Любляна Златина Тодева. После пояснява, че именно заради творческите провокации е отказвала роли. Колцина ли актьори в днешно време го правят? Тя е щастлива, че и на тази възраст не само има работа, без да се води в щата на нито един театър, но и още й се работи. И остане ли без работа, "побеснява".

Над 60-годишната й кариера е преминала основно в провинциални театри - Стара Загора, Димитровград, Хасково и Пловдив. Тя е единствената актриса, която едва на 65 години заиграва в София и вече 13 години живее под наем, сега на столичната улица "Бачо Киро". Иначе има къща в пловдивския квартал "Коматево".

В театъра много случайности са определяли звездната й кариера. Преди 60 години в родната й Стара Загора тъкмо завършила гимназия и започнала да се оглежда за работа. На актрисата и режисьорката Мара Шопова (майка на актьора Наум Шопов) й потрябвало младо момиче и от една среща на улицата поканила Златина Тодева. Така влязла в театъра, а кариерата й тръгнала толкова силно, че дори и не завършила ВИТИЗ. "Нямаше смисъл!", казва тя и допълва, че и Невена Коканова също не е била приета във ВИТИЗ. Днес нищо не я свързва със Стара Загора. Рядко си ходи и в Пловдив.

Актрисата си броила ролите, докато достигнат до двеста. Преди няколко години не намерила смисъл в статистиката. И не се и опитва от висотата на годините да отсее най-добрата. Обича си ги всичките, дори и епизодите. И не се гледа в киното, защото обикновено не се харесва. Освен предизвикателството сигурно и недоволството движи таланта й, сякаш се опитва да внуши Златина Тодева. "Не знам как е за другите актьори, но при мене е така."

Както и в живота, тя не обича да прави неистински неща. Мечтата й е Чехов, който според нея както преди, така и сега не се играе достатъчно. Причината според нея е, че Чехов е мъчен както за режисьори, така и за актьори, но пък прекрасен, стига да се усети. "Беше мечтата ми - поправя се тя. Сега вече не може да се сбъдне."

Актрисата не обича двуличието и крайностите. Сигурно и режисьорите са свикнали на характера й "право куме, та в очи". Когато нещо не й харесва, спира репетицията, изчаква и започва отново. Тодева не е от тези, които ще направят скандали и гюрултия. Актьорът трябва да е културен, твърди тя, защото не може да учи хората и да им дава съвети от сцената, а сам да прави простотии. Смята, че това е най-голямата обида за публиката.

С Никола Тодев се оженили през 1954 г. пак покрай театъра.

Баща му Методий бил стар търговец-банскалия от известния Тодев род. Започва търговия с дървен материал. Синът му Никола Тодев завършил селскостопанското училище в Садово по специалността "Вина и ракии". И станал актьор, защото след 1946 г. имуществото на баща му е конфискувано като незаконно забогатял.

Златина разказва историята на една необяснима на пръв поглед любов, продължила близо 50 години. Тя играла в Стара Загора млада и праволинейна дъщеря на "новия строй". Същата пиеса поставили и в Пазарджик. Актрисата, която играела ролята там, забременяла и трябвало да й търсят заместничка. Поканили Златина и тя, трепетна и притеснена, тръгнала на първия си гастрол. На гарата трябвало да я чака комсомолският секретар на театъра, който да я настани в квартира. Понеже на челото му не пишело "комсомолски секретар", го разпознала по червените карамфили. Запознали се, завел я до квартирата. Тя искала самостоятелна стая, но я настанили заедно с певица, която се оказала ... сомнамбул.

След безсънната нощ едва зачакала да съмне и тръгнала към театъра, където портиерът й направил чай и я настанил на едно канапе, та поне малко да подремне. Към 9 часа "комсомолският" дошъл на работа, усмихнал се и от учтивост попитал: "Как спахте, много рано сте дошла?" А Златина си мислела: "Сега яка му душа на тоя. Ще му го върна, както мога и когато мога." И се оженила за него само за седмица. Заживели на квартира.

От Пазарджик се озовали в Димитровград, докато Иван Добчев решил, че за Пловдивския театър му трябва характерен актьор като Никола Тодев. Златина пък отишла под тепетата по настояване на Любен Гройс. В новия репертоар режисьорът включил "Медея" и "Босилек за Драгинко" и твърдо заявил, че без Златина Тодева няма да ги прави.

Оттогава тя водила един дневник за всичките съвместни актьорски години. След смъртта на Коля го изгорила с мисълта, че всичко е свършило и няма смисъл. Останала сама в празната къща в Коматево, дъщеря й била студентка трета година. И всичко навявало спомени. Живяла известно време на ръба на депресията и лудостта. Лекувала се няколко месеца в болница. Тогава изпаднала в криза и не искала нищо да захваща, нито пък да вижда хора. От самотата я спасила дъщеря й Гергана, която заявила: "По-добре една тенджера на огъня, отколкото две" и Златина се преместила в София.

И неочаквано се възродила актьорската й кариера.

Сега Гергана е в ролята на вярното око - най-добрият съветник. Актрисата държи всичко, което прави на сцена или в киното, да го види дъщеря й, за да разбере права ли е, или не. Гергана Тодева е завършила ВИТИЗ при Юлия Огнянова и днес е режисьор на свободна практика.

А противоречието е, че преди години никак не си представяла старините си, свързани с театър. Щастливи и помъдрели, с Никола Тодев си мечтаели лятото да се "качват" в родопската им къща в село Солища, на 4 км от Широка лъка. Навремето съпругът й, който е от Девин, я купил от свой братовчед, за да си карат спокойни старини. След смъртта му избягва да ходи там.

Всичко е борба, отсява есенцията на живота Златина Тодева, докато ти издържат нервите." Тя я умее, тази борба.

"ZlatinaTodeva2"

"ZlatinaTodeva_NikolaTodev"

 

Димитър Панов (1902-1985)
Димитър Панов (Димитър Панов Иванов), български драматичен артист /1902-1985/. Дебютът му на пловдивска сцена е през 1955 година в "Чехов спектакъл" (пет малки коме...
Начо Културата - Атанас Кръстев (1922 - 2003)
(на снимката горе - Начо Културата е вдясно, обличан от своя приятел, режисьора Крикор Азарян)\r\nПловдив наскоро загуби една от най-изявените си културни личности  - А...
Недялчо Тодоров (1940)
Професор Недялчо Тодоров е роден през 1940 година в Пловдив. Завършва музикална гимназия в Пловдив, след което Държавната музикална академия в София със специалност цигулка в класа на професор Влад...
Костаки Пеев (Пловдив, 1843-1920)
Обществен и стопански деец. По време на Априлското въстание (1876 г.), е арестуван от турските власти.  

Антон Безеншек (15.04.1854 – 11.12.1915)
 Аnton Bezenshek  Словенски педагог, стенограф, публицист; обществен деец. Идва в България след Освобождението (1878). Той се ражда през 18...
Христо Белобрадов (1899 - 1975)
Христо Костов БЕЛОБРАДОВ (24.ХІІ.1899 – 14.V.1975) – учител, училищен инспектор, радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България. Роден в Етрополе. Завършва гимназия във ...
Емил Чакъров (1948 – 1991)
Роден в Бургас през 1948 година. Асистент на Херберт фон Караян при концерти и опери в Залцбург и Берлин. Емил Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелския ф...
Мария Нейкова (1945 - 2002)
Първият успех на Мария Нейкова идва веднага след като тя завършва двегодишната школа за естрадни певци през 1968 г. По време на концерт в зала България е поканена за солистка на оркестър Со...
Тодор Динов (24.07.1919 - 16.06.2004)
Във фундаменталната (и единствена по рода си) история на световната анимация - `Cartoon...
Веселин Николов (род.1938)
Веселин Николов е роден през 1938 г. в Бургас, но името му е завинаги свързано с музикалния живот на града под тепетата. Музикално образование (магистър) получава във Варшав...