Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)

арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)

1.1.2012 г. 0:00:00

Една от най-великите личности, с които Пловдив се гордее е арх. Йосиф Шнитер (роден 1852 г, в Нови Биджов, Чехия – починал 1914 г, в Пловдив), по народност чех, именит архитект, инженер и геодезист – най-големият и самоотвержен строител, който град Пловдив някога е имал. Завършил Строителния Факултет на Политехническия Институт във Виена, той се включва като доброволец в Руско-Турската война. Още преди подписването на Сан-Стефанския мирен договор, Йосиф Шнитер е пратен от командването в Пловдив.

След Освобождението и след изтеглянето на руските войски от Източна Румелия, първоначално той започва частна практика, но по-късно същата година (1878) е назначен за главен инженер и началник на техническата служба на община Пловдив – длъжност която той не изоставя до смъртта си през 1914 г.

Сред най-известните сгради, проектирани или построени от него до 1885 г. са:
- Главното девическо училище (1879-81) – на снимката по-долу, по-късно сградата е адаптирана за картинна галерия; намира в Стария град, на ул. Съборна 14,  в богато озеленен двор, навътре от  улицата; строена е в стил неоренесанс;

\\\\

- Камбанарията „В памят Освободителям” към катедралния храм „Света Богородица (1880-81);
- Църквата „Св. Георги Победоносец” (1881-83);
- Църквата „Св. Св. Кирил и Методий” (1882-84);
- Десетки частни къщи, сред които къщата на Йоаким Груев.

Подпомага Съединението (6 септември 1885) и участва в Сръбско-българската война (1885) отново като доброволец.

След завръщането си в Пловдив, той проектира десетки нови сгради в Пловдив, между които:
- къщата на Драган Манчов (1887);
- къщата на братя Свещарови (1888);
- къщата на Иван Герджиков (1890);
- къщата на Иван Андонов (1891);
- търговската къща „Орозди Бак” на Главната улица (1896-97), която не само проектира, но и ръководи строителството й – там за първи път прилага стоманобетон;
- по негов проект се изгражда хотел „Метропол”;
- къщата на Константин Найденович (1905-06);
- сградата на техническия отдел на Пловдивската община, на която е проектант и ръководител на строителството;
- камбанарията на църквата „Св. Петка”, на която е проектант и ръководител на строителството.

Всички сгради проектирани от него и строени под негово ръководство впечатляват дори и днес с класическата си монументална красота. Но все пак, най-голямото творческо постижение на арх. Йосиф Шнитер си остава Генералния регулаторен план на Пловдив, който се явява и първият съвременен градоустройствен план на Пловдив, изработен в периода 1888-91 и утвърден с княжески указ през 1896 г., с който се решават комуникационни и инфраструктурни проблеми, създава се стройна зелена система на града и се съхранява архитектурното наследство, толкова важно за град като Пловдив.

Йосиф Шнитер приема българско поданство през 1906 г., и след 36 години активна творческа дейност посветена на тъй обичания от него Пловдив, той умира като един от най-достойните му граждани – на 26 април 1914 г., на 62-годишна възраст.

(информацията е почерпена от книгата на Георги Райчевски „Пловдивска Енциклопедия”, азбучен наръчник за важните лица и исторически събития в Пловдив)

През годините на всеотдайна работа, главният инженер на Пловдив води нескончаема битка с безсъвестни и алчни строителни предприемачи, с подкупни чиновници, които за да се отърват от него неколкократно искат оставката му, обвинявайки го в заядливост и свръхамбициозност. Някои от обвиненията са живи и до наши дни, както е неизчерпаема и бездънната страст, родена от интересите... Отговор на всички тези страсти, обаче, дава земетресението през 1928 г, когато ѕ от сградите в Пловдив са разрушени. Сред тях няма нито една от сградите на Йосиф Шнитер, дори и пукнатини нямало по тях!

През 1914 г. инженерът тръгнал да спасява пловдивчани, които останали без вода. Газенето в ледената Храбринска река, докато траел ремонта на водопровода, уви се оказало фатално за здравето и живота му....

(информацията ни бе предоставена от художника Тодор Радунов, Пловдив)

 

 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...
д-р Стоян Чомаков (1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжов...
Стоян Загорчинов (1889-1969)
ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Шв...
Иван Eв. Гешов (1849 - 1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, ...
Станислав Доспевски (1823 -1878)
Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; ...
Панайот Пипков (1871 - 1942)
21 ноември 1871 – роден в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. От ранна възраст учил цигулка и писал стихове. Бил е любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "...
отец Павел Джиджов (1919 - 1952)
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19.07.1919 г. в католическо семейство. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивс...
Нонка Матова (род. 1954)
Заслужил майстор на спорта, генерал-майор в системата на МВР, ...