Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Веселин Сариев (1951-2003)

Веселин Сариев (1951-2003)

1.1.2012 г. 0:00:00

Веселин Сариев е роден на 22 септември 1951 година в град Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски”. Дебютната му стихосбирка “Здраво утро” излиза през 1982 година в издателство “Христо Г. Данов”. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият й вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.

Втората стихосбирка на Сариев, “Пред края на кръга”, излиза през 1989 г., също като издание на “Христо Г. Данов”. С нея Веселин Сариев получава наградата “Пловдив” за литература.

Търсенията на поета в областта на експерименталното слово, както и приятелството с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер, насочват интересите му към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което Веселин Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четити броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепците на това “пътуващо изкуство” наричано още mail art.

Опитите за организиране на връзката поезия – визия продължават в трите следващи книги на Веселин Сариев, където стихотворните творби са визуално коментирани, допълвани и разказвани от рисунките на трима художници. В “Съзвездие от мигове. Поетически диалози” (1999) лирическите миниатюри са в хармонично съзвучие с акварелите на Румен Жеков. Стихосбирката е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. С нея поетът получава за втори път наградата “Пловдив” за литература.

Следващият проект “Горски дух” (2000) е поема-портрет на художника Атанас Хранов, която е оформена като истинско послание - наподобява голям плик за писмо, в който е скрита поетично-художествена кореспонденция.


През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселина Сариев “Златна клонка” която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.
 В последните си години Веселина Сариев продължава работа върху ръкописът “Дворът” – апология на приятелите художници и творци.

Освен в творческите търсения в областта на поезията авторът има изследвания за българското национално самосъзнание и памет, интересуват го специфичните контрапункти на официалното митологизиране и историческата действителност. Историко-публицистичното съчинение “Диарбекир и българите” (1996, ИК ”Христо Ботев”) получава широко признание сред професионалните историци и читателската аудитория. То е плод на задълбочена работа в многобройни архиви и две пътувания до най-значимото място на българските заточения – Диарбекир. Книгата получава специалната награда на Дружество “Гражданин” през 1996.

Колекционерката му страст и особеното отношение към пловдивското градско битие подтикват поредицата от текстове публикувани в пловдивската преса. Те описват емблематични места на Пловдив, къщи и личности.

През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса “Св. Мина” в село Брестовица. Дори в ктиторската си дейност той търси своеобразна симбиоза с високата художествена култура – олтарът е изписан от художника Николай Кучков. За тази си дейност е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.

Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 52-годишна възраст. 

***

Нощ

Каква луна е – ни звяр, ни дрямка,
излиза вятър – перчема бръсне.
Вървя по пътя – събирам сламки
и сам изтичам през своите пръсти.

И свири вятър, пищи в ушите,
звезди в комина метат с опашки –
с коси развени, с уста зашити,
фучат и ронят сълзи юнашки.

Ще каже някой – това е кино:
салона – тъмен, душата – здрава,
нощта е друго, нощта е вино,
макар че вино кръвта не става.

С горкото ехо - къде да седнем,
къде да денем гласа си свиден:
горите – голи, реките – бедни,
и всички люде – тънкообидни.

От канарата току ще падне
звезда с мустаци – едва наболи.
И аз ще видя звезди по пладне,
а в краен случай ще дойде пролет.

И ти сънуваш мигът случаен,
И все ме питаш – нощта къде е.
Нощта е дума, която зная,
но все не мога да проумея.  

***

Сънят за опита

Аз живея в сянката на друг
реализъм - спомен и забрава.
Помня вас и първият ви звук.
И това, което не остава.

То ме води някъде насам,
а ме връща в непознати бездни.
Чувството е само чувство. Знам,
че светът без мене ще изчезне.

Той е друг, когато съм отвъд.
Може би дори ме преживява.
Но в безвремието няма път
към духа на нашата представа.

Там напускам себе си, не се
казвам Веселин. Аз нямам име.
Магнетизмът ще ме отнесе
в състояния непостижими.

Виждам атомите им - следи
от движението на съдбата.
Виждам тялото си, сякаш бди
и се изразходва без остатък.

Произвеждам се отвъд смъртта
и спасението ще витае
като сянката на съвестта
в опита ми да се припозная.

А сънят за Опита е блед,
тъжно, тайнството в една измама.
Аз живея векове напред,
но съм тук, а там ме няма, няма.

***

Из “Съзвездие от мигове. Поетически диалози”
 “Constellation of instants.  Poetic dialogues” *:

  • Тихо е - търговците на вино пишат с бели букви по зида на кръчмата - сякаш бели гълъби в нощта - буквите - накацали - заспиват.
  • It is quiet - wine traders write in white letters on the pub`s wall - like white pigeons in the night - the letters - roosting - get asleep.
  • Попива в земята сълза - ще поникне ли цвете - чувството ражда единствено чувства - плътта им отстъпва - моделът е краен - болезнено сам - и единствен - облъчен с измамна енергия - стара мома по билото - в ръцете й - бяла - дантелена кърпа.
  • A tear soaks into the ground - will a flower grow there - feeling give birth only to feelings - their flesh recedes - the model is finite - painfully alone - and unique - irradiated by deceitful energy - an old spinster up the hill - in her hands - white - a lace kerchief

_______________
* превод Красимир Чакандраков и Тодор Петков
Translated from Bulgarian by Krassimir Tchakandrakov and Todor Petkov

 

 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...
д-р Стоян Чомаков (1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжов...
Стоян Загорчинов (1889-1969)
ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Шв...
Иван Eв. Гешов (1849 - 1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, ...
Станислав Доспевски (1823 -1878)
Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; ...
Панайот Пипков (1871 - 1942)
21 ноември 1871 – роден в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. От ранна възраст учил цигулка и писал стихове. Бил е любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "...
отец Павел Джиджов (1919 - 1952)
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19.07.1919 г. в католическо семейство. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивс...
Нонка Матова (род. 1954)
Заслужил майстор на спорта, генерал-майор в системата на МВР, ...