Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Веселин Сариев (1951-2003)

Веселин Сариев (1951-2003)

1.1.2012 г. 0:00:00

Веселин Сариев е роден на 22 септември 1951 година в град Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски”. Дебютната му стихосбирка “Здраво утро” излиза през 1982 година в издателство “Христо Г. Данов”. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият й вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.

Втората стихосбирка на Сариев, “Пред края на кръга”, излиза през 1989 г., също като издание на “Христо Г. Данов”. С нея Веселин Сариев получава наградата “Пловдив” за литература.

Търсенията на поета в областта на експерименталното слово, както и приятелството с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер, насочват интересите му към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което Веселин Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четити броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепците на това “пътуващо изкуство” наричано още mail art.

Опитите за организиране на връзката поезия – визия продължават в трите следващи книги на Веселин Сариев, където стихотворните творби са визуално коментирани, допълвани и разказвани от рисунките на трима художници. В “Съзвездие от мигове. Поетически диалози” (1999) лирическите миниатюри са в хармонично съзвучие с акварелите на Румен Жеков. Стихосбирката е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. С нея поетът получава за втори път наградата “Пловдив” за литература.

Следващият проект “Горски дух” (2000) е поема-портрет на художника Атанас Хранов, която е оформена като истинско послание - наподобява голям плик за писмо, в който е скрита поетично-художествена кореспонденция.


През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселина Сариев “Златна клонка” която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.
 В последните си години Веселина Сариев продължава работа върху ръкописът “Дворът” – апология на приятелите художници и творци.

Освен в творческите търсения в областта на поезията авторът има изследвания за българското национално самосъзнание и памет, интересуват го специфичните контрапункти на официалното митологизиране и историческата действителност. Историко-публицистичното съчинение “Диарбекир и българите” (1996, ИК ”Христо Ботев”) получава широко признание сред професионалните историци и читателската аудитория. То е плод на задълбочена работа в многобройни архиви и две пътувания до най-значимото място на българските заточения – Диарбекир. Книгата получава специалната награда на Дружество “Гражданин” през 1996.

Колекционерката му страст и особеното отношение към пловдивското градско битие подтикват поредицата от текстове публикувани в пловдивската преса. Те описват емблематични места на Пловдив, къщи и личности.

През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса “Св. Мина” в село Брестовица. Дори в ктиторската си дейност той търси своеобразна симбиоза с високата художествена култура – олтарът е изписан от художника Николай Кучков. За тази си дейност е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.

Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 52-годишна възраст. 

***

Нощ

Каква луна е – ни звяр, ни дрямка,
излиза вятър – перчема бръсне.
Вървя по пътя – събирам сламки
и сам изтичам през своите пръсти.

И свири вятър, пищи в ушите,
звезди в комина метат с опашки –
с коси развени, с уста зашити,
фучат и ронят сълзи юнашки.

Ще каже някой – това е кино:
салона – тъмен, душата – здрава,
нощта е друго, нощта е вино,
макар че вино кръвта не става.

С горкото ехо - къде да седнем,
къде да денем гласа си свиден:
горите – голи, реките – бедни,
и всички люде – тънкообидни.

От канарата току ще падне
звезда с мустаци – едва наболи.
И аз ще видя звезди по пладне,
а в краен случай ще дойде пролет.

И ти сънуваш мигът случаен,
И все ме питаш – нощта къде е.
Нощта е дума, която зная,
но все не мога да проумея.  

***

Сънят за опита

Аз живея в сянката на друг
реализъм - спомен и забрава.
Помня вас и първият ви звук.
И това, което не остава.

То ме води някъде насам,
а ме връща в непознати бездни.
Чувството е само чувство. Знам,
че светът без мене ще изчезне.

Той е друг, когато съм отвъд.
Може би дори ме преживява.
Но в безвремието няма път
към духа на нашата представа.

Там напускам себе си, не се
казвам Веселин. Аз нямам име.
Магнетизмът ще ме отнесе
в състояния непостижими.

Виждам атомите им - следи
от движението на съдбата.
Виждам тялото си, сякаш бди
и се изразходва без остатък.

Произвеждам се отвъд смъртта
и спасението ще витае
като сянката на съвестта
в опита ми да се припозная.

А сънят за Опита е блед,
тъжно, тайнството в една измама.
Аз живея векове напред,
но съм тук, а там ме няма, няма.

***

Из “Съзвездие от мигове. Поетически диалози”
 “Constellation of instants.  Poetic dialogues” *:

  • Тихо е - търговците на вино пишат с бели букви по зида на кръчмата - сякаш бели гълъби в нощта - буквите - накацали - заспиват.
  • It is quiet - wine traders write in white letters on the pub`s wall - like white pigeons in the night - the letters - roosting - get asleep.
  • Попива в земята сълза - ще поникне ли цвете - чувството ражда единствено чувства - плътта им отстъпва - моделът е краен - болезнено сам - и единствен - облъчен с измамна енергия - стара мома по билото - в ръцете й - бяла - дантелена кърпа.
  • A tear soaks into the ground - will a flower grow there - feeling give birth only to feelings - their flesh recedes - the model is finite - painfully alone - and unique - irradiated by deceitful energy - an old spinster up the hill - in her hands - white - a lace kerchief

_______________
* превод Красимир Чакандраков и Тодор Петков
Translated from Bulgarian by Krassimir Tchakandrakov and Todor Petkov

 

Йоан Левиев (1934 - 1994)
Йоан Исаков Левиев e роден на 31.10.1934 г. в Пловдив (брат на световноизвестния джаз-музикант Милчо Левиев). Живописец, мо...
Петко Р. Славейков (1827 - 1895)
Петко Рачев Славейков е роден на 17 ноември 1827 в Търново. Писател, журналист; обществен и политически деец; дописен (1875), по-късно действителен член (1884) на Българско...
Никола Тодев (1928 - 1991)
Никола Тодев е роден на 13.06.1928 г. в Деви...
Хермeнгилд (Хермин) Шкорпил (1858-1923)
Завършва естествена история в Лайпциг. През 1880-1881 и отново през 1894-1900 година е учител в гимназия Св. Св. Кирил и Методий (Жълтото училище), по-късно гимназия Александър I в...
арх. Йосиф Шнитер (1852 – 1914)
Една от най-великите личности, с които Пловдив се гордее е арх. Йосиф Шнитер (роден 1852 г, в Нови Биджов, Чехия – починал 1914 г, в Пловдив), по народност чех, именит архитект, инжен...
Петър Стоянов (род. 1952)
Петър Стоянов е роден на 25 май 1952 г. в град Пловдив\r\n\r\n1970г, - завършва с пълно отличие и златен медал СОУ "Патриарх Евтимий" (бивша "Лиляна Димитрова")\r\n\r\n19...
Д-р Иван Чомаков (род. 1953)
Д-р Иван Милков Чомаков е роден на 15 октомври 1953 г. в гр. Пловдив. Средно образование получава в гимназия “Д. Благоев”. През 1971 – 1973 г. отбива редовна военна служба в град Смол...
Динко Дерменджиев - Чико - 02.06.1941
В отбора на Ботев е привлечен през 1959 година като трети вратар - но единственото му излизане като вратар е през второто полувреме на среща на Ботев във Варна през същия сезон. Треньор на Ботев по...
Проф. Асен Диамандиев (16.11.1915 - 24.02.2009)
Проф. Асен Диамандиев е роден в Пловдив. През 1940 година завършва Държавната музикална академия в София. По време на следването си пее в хора на Храм-паметник Свети Александ...
княз Стефан Богориди
Княз Стефан Богориди - внук на Софроний Врачански, приятел и любимец на двама турски султани, с които си пиел кафето - известен и почитан християнин на висока турска служба. Стефанаки бей б...