Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)

Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)

1.1.2012 г. 0:00:00

Син на световноизвестния през 30-те години български тенор Петър Райчев, първоначално той пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано, където е роден на 5 май 1919 г.

После се прехвърля във Виенската музикална академия, където завършва пиано при Емил фон Зауер (последният жив ученик на Ференц Лист по това време) и дирижиране при Карл Бьом, при когото работи две години като личен корепетитор във виенската Щатсопера (Wiener-staatsoper.at).

Станал любимец на големия диригент, като негов асистент Райчев води репетициите на постановки като "Сватбата на Фигаро" и "Отвличане от сарая" на Моцарт, "Фиделио" на Бетовен и "Нюрнбергските майстори певци" на Вагнер.

Там асистира и на бележития диригент Фуртвенглер, с когото подготвя постановката на "Тристан и Изолда" от Вагнер.

През 1944 г., независимо от военните действия, обхванали цяла Европа и Азия, младият българин е назначен за втори диригент на операта в град Кьонингсберг, където успява да дирижира няколко оперни постановки.

Прибира се в България през лятото на същата година. Софийската опера по това време се помещава в Народния театър и след неговото ремонтиране младият музикант постъпва там.

Първото му участие е в балетната постановка "Бахчисарайски фонтан" - първоначално като корепетитор. На втория спектакъл вече застъпва като диригент и това е началото на неговата звездна кариера.

Показал неоспорими качества на организатор и ръководител, станал известен и със своята стихийна работоспособност, изгряващият диригент е поканен във Варна, където по това време баща му Петър Райчев е директор и главен режисьор на Операта.

Двамата бързо превръщат театъра в истинско европейско оперно средище, като провеждат прецизна селекция на хор и оркестър. Поканени и ангажирани най-добрите гласове - Никола Николов, Лиляна Василева, Лиляна Анастасова, Светослав Рамаданов, Петър Петров, Йордан Чифудов, Янка Кючукова и Йорданка Тенчева.

10 ноември 1947 г. е рождената дата на Варненската опера (OperaVarna.bg), която се открива със спектакъла "Продадена невеста" от Сметана под диригентството на Руслан Райчев. В морската столица той обаче остава само две години.

През 1948-50 г. е главен диригент на Музикалния театър в София, после (1951-56 г) на симфоничния оркестър в Пловдив и отново с "Продадена невеста" отбелязва откриването на още един оперен театър - Пловдивската опера.

Следва ново назначение: този път в Русе, като главен диригент на симфоничния оркестър, какъвто също остава само две години - Старозагорската опера има нужда от неговото присъствие и той е поканен да постави "Бал с маски" и "Бохеми".

През 1960-61 г. е в Перник като главен диригент на симфоничния оркестър, а веднага след това - на прославения хор "Гусла".

Бил е дългогодишен диригент, главен диригент и директор на Националната опера - София (SofiaOpera.com). Няма държава в Европа, където да не е триумфирал - при индивидуални гостувания или със Софийската опера, Пловдивската филхармония, Музикалния театър "Стефан Македонски". Гостувал е също с огромен успех в САЩ, Бразилия, Мексико, Куба.

Дирижирал е над 1000 симфонични концерта и около 2000 оперни спектакъла. В репертоара си има над 100 оперни заглавия, работил е с най-големите симфонични оркестри в Европа.

Той е първият български диригент, поканен да дирижира в Миланската скала. Гостувал е и във виенската Щатсопера, където е бил постоянен сътрудник, "Гранд опера" - Париж, "Ковънт гардън" - Лондон, Щатсоперата в Берлин, московския Болшой театър, в Япония.

Има над 50 грамофонни плочи, издадени от "Балкантон". Маестрото е бил два пъти генерален музикален директор в Германия - в Шлезвиг Холщайн (1974-78 г.) и в Шверин (1990-92 г.)

През 1982 г. става първият българин - кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. Най-високото си отличие в България - орден "Стара планина", маестрото получава през 2000 г.

От 1996 г. бе главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". "Синът на именития оперен певец Петър Райчев е зареден с онази белкантова традиция, която бащата владееше така майсторски - пише за него проф. Венелин Кръстев. - Райчев има ухо и за същностното в интерпретацията. По своему той тълкува произведенията, налагайки нерядко своите темпа и динамика, своите емоционални и смислови акценти. Диригентското изкуство на Райчев е ведра пролука в света на човешки уравновесеното изкуство, чрез което ние, слушателите, влизаме в досег с шедьоврите на оперната и симфоничната музика.

Големият музикант почина на 08.01.2006 година.

НетИнфо.Бг

Борис Христов (1914 – 1993)
Роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Борис Христов е български оперен певец-бас.Един от най-известните оперни изпълнители на 20-ти век.Завършил Право, той е забелязан от цар Борис...
д-р Иван Богоров (1818 - 1892)
Иван Богоров е един от големите възрожденски енциклопедисти - медик по образование, той се занимава със стопански въпроси, икономика, география, индустрия, транспорт, филология, журналистика. Сред ...
oтец Камен Вичев (1893 - 1952)
Роден в с. Срем, Бургаско на 23.05.1893г. Пре&#...
Стойо Шишков (1865-1937)
Роден е през 1865 г. в с.Устово, Смолянско (днес квартал на Смолян). Педагог, книжовник, народовед. От 1906 година живее и работи в Пловдив - последователно е учител в Първа прогимназия, гимназия „...
 Марио Хосен – „българският Паганини”
Цигуларят Марио Хосен е роден в ...
Борис Димовски (род. 1925-2007)
Борис Димовски е един от най-големите съвременни български художници. Освен всеизвестен карикатурист, той е и майстор на акварела, живописта, импресията, графиката. Роден е на 20 октомври 1925 г. в...
Радослав Николов - "Джани" (род. 1954)
Пловдивчанинът Радослав Николов - Джани е първият българин, записан в Книгата на рекордите "Гинес". През 1984 година вариететният артист смайва света с уникалния си дрибъл. Изминава 18,1 ...
Жорж Ганчев (род. 1939)
Жорж Ганчев, чието рождено име е Георги Петрушев, е роден на 29 август 1939 г. в Пловдив. В началото на 60-те години емигрира в чужбина. Завършва Британската академия по фехтовка и Театралния инсти...
„В края на 60-те години на миналия век аптеката в с. Говедарци, където работеше майка ми, често бе посещавана от висок, леко прегърбен странник с челюст "тип Марлон Брандо" и неизменн...