Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)

Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)

1.1.2012 г. 0:00:00

Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, министър-председател, икономист, банкер. Завършва финансови и политически науки в Манчестър. Произхожда от богатото търговско семейство Гешови.

БРАТЯ ГЕШОВИ (фамилия Гешови) - Родоначалник е карловски първенец Иван Евстратиев Гешов. Неговите синове Христо, Евстрати, Димитър и Стефан се преселват в Пловдив; занимават се с търговия. През 1834 г. основават фамилната търговска къща „Братя Гешови („Братя Гешеоглу), която първоначално изнася ориз, аби, гайтани и обработени кожи за Браила и Галац; последователно откриват клонове във Виена (1855), Цариград (1858) и търговска кантора в Манчестър (1865). След свобождението (1878) фирмата запада и е закрита. Четиримата братя, както и техните наследници, вземат дейно участие в черковно-националното движение и обществено-политическия живот.

Иван Евстратиев Гешов e роден в Пловдив на 08.02.1849г. Завършва финансови и политически науки в Манчестър през 1869 г., после помага на баща си в търговската му кантора в Манчестър. През 1872 година се връща в Пловдив, където се занимава с търговия. Подпомага читалищното и училищното дело; през 1873 година основава Благотворително братство, което осигурява средства за завършване на строежа на училище Св. Троица.

По време на Априлското въстание (1876) изпраща дописки до вестник Таймс за турските жестокости, заради което е арестуван и осъден на смърт (1877); помилван е след застъпничество на английското и американското консулство.

След Освобождението (1878) участва дейно в устройството на Източна Румелия и в обществено-политическия живот. През март и април 1879 година заедно с д-р Георги Янкулов посещават Париж, Лондон, Рим, Виена и Берлин; връчват на правителствата на Великите сили ме¬моар с искания на българите и с възражения против несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878).

Той е един от водачите на Народната партия, главен редактор (1879-1881) на първия общобългарски вестник Марица, издаван в Пловдив, депутат в Областното събрание и негов пръв председател, член и пръв председател на Постоянния комитет, както и директор на финансите (1882-1883) на Източна Румелия.

В края на 1883 година се преселва в София; по-късно става министър-председател (1911-1913) на България. Историята на Българската академия на науките, Софийския университет и София е свързана с името на Иван Евстратиев Гешов. Достоен продължител на филантропичната дейност на Евл. Георгиев и негов универсален наследник, щедър дарител на читалища, църкви, болници, благотворителни дружества и др.

През 1908 г. Гешов изплаща ипотечния дълг на БКД (Българско книжовно дружество) към БНБ - в размер на 120 хил. лв., поставя началото на паричен фонд и спомага дружеството да се превърне в независимо научно учреждение, а през 1911 г. да се провъзгласи за Българска академия на науките.

През 1923 г. Гешов завещава на БАН триетажна къща на ул. Сердика № 4, от чиято продажба да се довърши сградата на Академията и да се издадат неговите и на други учени трудове. Имотът е оценен на 3 млн. лв. и до днес Академията ползва тази къща за свои нужди. Но най-значимият му дарителски жест към столицата остава построяването на Дома на Иван и Мария Евстр. Гешови. Върху негов терен и с негови средства през 1915 г. на ул. Граф Игнатиев № 17 започва строежът на сграда, която да подслони предимно студенти - синове на убити или останали неработоспособни по време на Балканските войни офицери и войници и деца на други бедни българи. Със завещанието си от 1 септември 1923 г. Гешов осигурява цялата необходима сума за довършване и мебелиране на дома.

Повече за Иван Евстратиев Гешов можете да прочете на следните адреси:

сайтът на Община София в-к Сега Онлайн (

по-голямата част от информацията е взета от книгата на Георги Райчевски Пловдивска Енциклопедия, 1999, и от сайта на Община София)

княз Александър Богориди (Алеко Паша), (1822 - 1910)
Knjaz Alexander Bogoridi Княз Александър Богориди - известен още с името Алеко паша, роден в Цариград, 1822. Юрист; държавен деец. Син на може би на...
Карел Шкорпил (1859-1944)
Чех по произход. Завършва физико-математическия факултет на Пражкия университет. Педагог; археолог, музеен деец. От 1882 до 1886 година е учител по математика в гимна...
Душо Хаджидеков (около 1827-1878)
Роден в Чирпан. Преселва се в Пловдив, където се занимава с търговия. Търговец, обществен деец, дарител; участник в националноосвободителното движение. \r\nПрез 1872 година поправя със свои ...
Недко Дончев Каблешков (1867 - 1964)
Роден през 1867 година в Копривщица. Останал 9-годишен сирак Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов. По-късно с помощтта на женското благотворител...
Николай Галов (1943 – 1993)
Николай Галов, известен на всички в България като „колегата Галов”, е роден на 5 юли 1943 г. в Пловдив....
Любен Гройс (1934-1982)
Любен Гройс (1934-1982)
1.1.2012 г. 0:00:00
Трудът е моята скъпо платена свобода - това е мисъл на големия български режисьор Любен Гройс, взета от двутомника с част от него...
Николай Хайтов (1919 - 2002)
Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.\r\nПър...
Стефка Благоева (1938-2000)
Стефка Благоева e основател и д&...
Люсиен Шевалас (1840 - 1921)
Люсиен Шевалас е роден в Обон, Швейцария. Швейцарски паркостроител, княжески градинар. Завършва Парижкия Лесовъден Институт. Идва в България след Освобождението (1878). По покана н...
Александър БАНДЕРОВ (роден 1933 - 2007 г.)
The poet Alexander Banderov Александър БАНДЕРОВ - Роден е в с. Лясково, Асеновградско през 1933. Журналист, поет. Завършва Вис...