Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)

Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)

1.1.2012 г. 0:00:00

Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, министър-председател, икономист, банкер. Завършва финансови и политически науки в Манчестър. Произхожда от богатото търговско семейство Гешови.

БРАТЯ ГЕШОВИ (фамилия Гешови) - Родоначалник е карловски първенец Иван Евстратиев Гешов. Неговите синове Христо, Евстрати, Димитър и Стефан се преселват в Пловдив; занимават се с търговия. През 1834 г. основават фамилната търговска къща „Братя Гешови („Братя Гешеоглу), която първоначално изнася ориз, аби, гайтани и обработени кожи за Браила и Галац; последователно откриват клонове във Виена (1855), Цариград (1858) и търговска кантора в Манчестър (1865). След свобождението (1878) фирмата запада и е закрита. Четиримата братя, както и техните наследници, вземат дейно участие в черковно-националното движение и обществено-политическия живот.

Иван Евстратиев Гешов e роден в Пловдив на 08.02.1849г. Завършва финансови и политически науки в Манчестър през 1869 г., после помага на баща си в търговската му кантора в Манчестър. През 1872 година се връща в Пловдив, където се занимава с търговия. Подпомага читалищното и училищното дело; през 1873 година основава Благотворително братство, което осигурява средства за завършване на строежа на училище Св. Троица.

По време на Априлското въстание (1876) изпраща дописки до вестник Таймс за турските жестокости, заради което е арестуван и осъден на смърт (1877); помилван е след застъпничество на английското и американското консулство.

След Освобождението (1878) участва дейно в устройството на Източна Румелия и в обществено-политическия живот. През март и април 1879 година заедно с д-р Георги Янкулов посещават Париж, Лондон, Рим, Виена и Берлин; връчват на правителствата на Великите сили ме¬моар с искания на българите и с възражения против несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878).

Той е един от водачите на Народната партия, главен редактор (1879-1881) на първия общобългарски вестник Марица, издаван в Пловдив, депутат в Областното събрание и негов пръв председател, член и пръв председател на Постоянния комитет, както и директор на финансите (1882-1883) на Източна Румелия.

В края на 1883 година се преселва в София; по-късно става министър-председател (1911-1913) на България. Историята на Българската академия на науките, Софийския университет и София е свързана с името на Иван Евстратиев Гешов. Достоен продължител на филантропичната дейност на Евл. Георгиев и негов универсален наследник, щедър дарител на читалища, църкви, болници, благотворителни дружества и др.

През 1908 г. Гешов изплаща ипотечния дълг на БКД (Българско книжовно дружество) към БНБ - в размер на 120 хил. лв., поставя началото на паричен фонд и спомага дружеството да се превърне в независимо научно учреждение, а през 1911 г. да се провъзгласи за Българска академия на науките.

През 1923 г. Гешов завещава на БАН триетажна къща на ул. Сердика № 4, от чиято продажба да се довърши сградата на Академията и да се издадат неговите и на други учени трудове. Имотът е оценен на 3 млн. лв. и до днес Академията ползва тази къща за свои нужди. Но най-значимият му дарителски жест към столицата остава построяването на Дома на Иван и Мария Евстр. Гешови. Върху негов терен и с негови средства през 1915 г. на ул. Граф Игнатиев № 17 започва строежът на сграда, която да подслони предимно студенти - синове на убити или останали неработоспособни по време на Балканските войни офицери и войници и деца на други бедни българи. Със завещанието си от 1 септември 1923 г. Гешов осигурява цялата необходима сума за довършване и мебелиране на дома.

Повече за Иван Евстратиев Гешов можете да прочете на следните адреси:

сайтът на Община София в-к Сега Онлайн (

по-голямата част от информацията е взета от книгата на Георги Райчевски Пловдивска Енциклопедия, 1999, и от сайта на Община София)

Цанко Лавренов (1896-1978)
Öàíêî Ëàâðåíîâ å ðîäåí íà 24.11.1896 ã. â Ïë&ic...
Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)
Син на световноизвестния през 30-те години български тенор Петър Райчев, първоначално той пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано, където е роден на 5 май 1919 г. После с...
Кирил Найденов (1945 - 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни.
Димитър Матевски (Чирпан, 1835 - 1882)
Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на българската национална революция и на борбата за обединение на отечество­то след Берлинския kонгрес от 1878 г.  Р...
Христо Стоичков (род. 1966)
Христо Стоичков е най-успешния български футболист за всички времена. Професионалната си кариера започва с ЦСКА (София), а по-късно е закупен от европейския гранд Барселона. Стоичков извоюва слават...
Стефка Костадинова (род. 25.03.1965 г.)
Стефка Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика. Тя е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата й отначал...
Константин Стоилов (1853 - 1901)
Още като студент в Германия става член на масонска ложа. \r\nНачалото на политическата и държавническата дейност на Константин Стоилов съвпада с младостта на новоосвободената му родина. През...
Гаврил Кръстевич (1817 - 1898)
Гаврил Кръстевич (Гандю Кръстев Баев) е роден през 1817 г. в Котел. Обществен и държавен деец, книжовник; почетен член (1871) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Завършва право в Париж. З...
Иван Кесяков, Д-р (1871-1965)
Д-Р ИВАН КЕСЯКОВ - Обществен деец, лидер на демократическата партия, кмет на Пловдив (1908-1912 г., 1921-1922 г.). Роден през 1871 г. в Копривщица. Завършва медицина в Краков, Полша. Дълги г...