Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Христо Белобрадов (1899 - 1975)

Христо Белобрадов (1899 - 1975)

1.1.2012 г. 0:00:00

Христо Костов БЕЛОБРАДОВ (24.ХІІ.1899 – 14.V.1975) – учител, училищен инспектор, радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България. Роден в Етрополе. Завършва гимназия във Велико Търново (1919) и педагогически курсове в Пловдив. През 1921 г. е назначен за учител в село Сотир (днес Храбрино). Тук среща бъдещата си съпруга.

По-късно е назначен за директор на новосъздадената прогимназия в селото, където се обучават ученици и от околните села Извор, Бойково, Дедево, Ситово. С много ентусиазъм и отговорност към работата си той обикаля селата и издирва деца, подлежащи на обучение, води разговори с родителите им, за да ги убеди, че трябва да учат. Той е един от основателите на читалище “Пробуда” в село Сотир. Съдейства за създаването на читалищна библиотека, за изграждането на любителска театрална трупа и за утвърждаването на читалището като притегателен културен център.

През 1935 година чрез конкурс той е назначен за околийски училищен инспектор в Пловдивска област – Брезовски район, и семейството да се премества да живее в Пловдив. Той обикаля неуморно селата в района, организира педагогически сбирки за квалификацията на т. нар. “волнонаемни учители” – млади хора, назначавани веднага след завършване на гимназия в отдалечените селища, където липсвали кадри. Белобрадов подготвя и издава “Педагогическо ръководство за работа на учителите в прогимназията”.

По време на Втората световна война е командирован в Беломорска Тракия (Драма, Ксанти и Кавала), за да организира училищното дело сред българското население.

През октомври 1944, заедно с художника Златю Бояджиев (който е родом от Брезово), отива в Министерството на просветата в София с искане да се открие гимназия в с.Брезово. Още същата година Брезовската гимназия е открита, а за неин пръв директор е назначен Христо Белобрадов. Големи са заслугите му за организацията на учебния процес. Освен директор, той е и преподавател по български език и литература. В резултат на заболяване на очите, постепенно започва да губи зрението си, но с неимоверни усилия продължава да изпълнява професионалните си задължения.

През 1949, на 49 години загубва окончателно зрението си, напуска гимназията и се пенсионира по болест. С много воля, упоритост и подкрепа от близките си той започва нов живот. Той добре разбира, че само работата може да му помогне да се пребори с нещастието. По това време традиционните занаяти за слепи са кошничарство, четкарство и въжарство, и той започва да работи като кошничар. Много скоро се откроява сред останалите работници със своята начетеност, интелигентност и култура. Става член на Съюза на слепите в България и председател на Районния съвет на Съюза в Пловдив.

През 1956 г. Белобрадов е един от основателите на пловдивското предприятие за слепи “Успех” и негов пръв директор в продължение на 10 години. Предприятието обслужва няколко окръга. То бързо се разраства и увеличава производството си, изникват нови постройки с модерни цехове, оборудвани с подходяща техника, назначени са зрящи специалисти в помощ на незрящите.

През 1965 г. Съюзът на слепите в България възлага на Белобрадов организирането на първия в Източна Европа Национален център за рехабилитация на късноослепели хора. Година и половина той неуморно проучва чуждия опит, посещава сродни институции в Германия, Съветския съюз, организира събирането, превеждането и обобщаването на чужди материали и изготвянето на програмите за обучение. Рехабилитационният център е открит на 17 октомври 1966 в Пловдив, а Христо Белобрадов става първият му директор. За кратко време новопостроените сгради се оборудват със специализирани зали, занимални, работилници, читалня, спортни площадки, зали за самодейност. Построен е и жилищен комплекс за курсистите от другите градове.

Белобрадов не жали сили и знания и до края на живота си работи неуморно за развитието на това първо по рода си учебно заведение. През 1997 г. във фоайето на учебната сграда на Рехабилитационния център е открит барелеф на Христо Белобрадов в знак на признателност към неговото дело.


 

 Димитър Динев, австрийският писател от Пловдив
Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход. Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Никола Алваджиев  (1900 – 1974)
Никола Алваджиев е роден на 11.09.1900 г. в Пловдив и целият му живот е посветен на родния град. Работи близо две десетилетия в пловдивската община, а от 1944 г. започва ...
Божидар Здравков (30.01.1884 - 25.09.1959 г)
Роден в Пирот през 1884 г. Юрист, обществен деец. Учи право в Софийския университет; дипломира се в Загреб. През 1914 година се установя...
д-р Стоян Чомаков (1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжов...
Стоян Загорчинов (1889-1969)
ЗАГОРЧИНОВ, Стоян Павлов /З.03.1889. Пловдив - 31.1.1969, София/. Завършва гимназия в София /1908/. Следва история в Соф. ун-т /1908-10/, история на философията и филология в Женева и Нюшател, Шв...
Иван Eв. Гешов (1849 - 1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, ...
Станислав Доспевски (1823 -1878)
Родното му име е Зафир Зограф - син на Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. Живописец, виден представител на Самоковската художествена школа; ...
Панайот Пипков (1871 - 1942)
21 ноември 1871 – роден в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. От ранна възраст учил цигулка и писал стихове. Бил е любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "...
отец Павел Джиджов (1919 - 1952)
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19.07.1919 г. в католическо семейство. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивс...
Нонка Матова (род. 1954)
Заслужил майстор на спорта, генерал-майор в системата на МВР, ...